Звънна мобилният ми телефон.
- Как си, мила? Скучаеш ли без мен?
Беше мъжът ми.
- Не, не скучая. Гладя и после ще мия купчина чинии. Как да съм?
- Малко сърдито звучиш… ...

Нощта отлетя като птица,
подирила гнездо в утринта,
пролетната дъждовна зеница
се намести по лехи и цветя.
По върховете април пропълзя ...

Боже, посей в сърцето му семето на чистата вяра,
там, където почвата не е все още закоравяла.
Там, където пръстта е свежа и може да се разрони
и където на кръста все още липсват заковани пирони.
Боже, измий очите му с благоуханната участ на твоето миро, ...

РЕЦЕПТА ЗА ЛУДИ
... забравете за мен, аз съм вашият грешен човек –
всяка моя пътека в лъжовни пространства отвежда,
моят стих си прилича със всеки фалшив банков чек,
подир който човек се изгубва в мираж от надежда, ...

Докато гледаме телевизия,
някъде в Танзания ,
убиват носорог.
Махайки с ръка,
ще кажем: ...

Художнико, рисувай ми смъртта,
не само слънцето и светлината,
как ни приема винаги пръстта
със звън камбанен, сцепващ тишината!
Ти нарисувай ми самата смърт ...

Подготвяме се за голям празник. Чудя се, доколко осъзнаваме неговото значение. Доколко разбираме, че трябва сериозно да прочистим мислите и поведението си, че празникът не е само ядене и яйца! И, ако ние не се и замисляме за това, какво научават децата? Чудя се и друго. Ако не сме наясно със смисъла ...

Мене ябълка ме перна
по олисялата глава.
Имам версия модерна,
налудничава при това.
Не ще да ,,Еврика!" извикам ...

Искам с теб да помълчим
и да стана аз невидим.
Да ме търсиш тихичко
и откриваш във всичко.
Спомените мои да изтриеш ...

Различно е, но не и по-смирено.
Душата не мечтае и мълчи.
Човешкото, отдавна е сменено.
Пред храма наредени са лъжи.
Светът потъва в призрачна измама, ...

Припомних си цветята,
които носят красота –
частици малки от душата,
докоснали ме с любовта.
Припомних си луната ...

Руса, гола и беззащитна 14 (+18)
14. Броячът на трупове отчита още веднъж
Сюзън направи втората си крачка, а в същото време, детектив Шелдън отвори очите си. Видът на навеждащата се над него жена за миг се преплете с образът й, такъв, какъвто го бе съгледал смътно зад мръсното стъкло. Тогава Сюзън б ...

Аранжимент, китари Stew Carrey

Latest unpublished demo from 2024.

Допуснал съм грешка и съм публикувал стар вариант. Този е завършеният. Когато се науча /в Сайта/ да премахвам грешките, ще отстраня първия. Забавлявлявайте се...

Благодаря ти любезни читателю,
че продължаваш въпреки всичко,
да ми вярваш и да ме четеш!
От къде знам ли?
Не,не знам,а чисто и просто предполагам, ...

Събуждане, изтръпване, мираж.
Полулюбов, безискреност и кикот.
Парфюм издайник, стъпки по паваж.
Престореност – в загриженост обвита.
Изхвърлен нов матрак в контейнер стар. ...

От морето се носеше непоносимост.
Идваше на дебели сиви вълни, които се разбиваха в брега, смесваха се с ниските мъгли и нахлуваха в градчето.
Непоносимостта носеше тежест със себе си и караше всичко да изглежда оловно. Това място не беше добро през зимата, особено в такива дни. В такива дни нощта с ...

***
По покрива тъга се стича
и по капчука тихичко си тананика…
Озари ме слънце и стопли ме,
пролет е, а ми е сиво… ...

се сещам не за онзи виртуозен цигулар, оставил името си в историята на музиката, а за един гениален 16 годишен юноша - негов съименник, извършил безсмъртно откритие в математиката, посрамило величия като Ферма, Декарт и Ойлер. Този юноша бледен открил през 1866 година епохалната двойка числа: (1184, ...

ВСЕКИ КРАЙ Е НАЧАЛО
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
Искам да избягам от света,
който замърсява мира на ежедневните
женски ритуали ...

ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
... понякога ужасно ми се иска
да спра за миг случаен минувач –
да пийнем по едно коняче "Плиска",
да изкадим лула тютюн по здрач, ...

. Вероятно всеки от нас нощем е вдигал главата си към небето и се е поддавал на очарованието на звездите ... Според великия философ Сенека - ‘Ако на Земята остава само едно място, от което да се виждат звездите, всички хора ще се стремят към това място‘… И аз се устремих преди време в късна юлска ве ...

вдъхновенот от "Time" by Hans Zimmer ("Inception")
Между нас рушат се стени,
и на мястото на всяка разрушена
се издигат нови две.
А сърцето ми кърви, кърви, не спира ...

ЕДНА ЛУЛА ТЮТЮН
... когато дядо тръскаше чибука,
облегнат върху кривия перваз,
се учех на прекрасната наука! –
да си кадя тютюнеца и аз. ...

Сбъднат ли се… страховете
на народите в света,
и от Кремъл - със ракети
почнат ядрена война,
всичко ще избухне в пламък, ...

Тъгата е уютна, топъл скут,
завивка от перца – по драки сбрани,
усмивката на онзи градски луд,
с безумие превързал свойте рани.
Тъгата е усещане за дом. ...

Графиньо, не съм ви забравил.
И вие - сте моята любов.
В сърцето ми, вътре, оставате -
да ви чакам аз съм готов.
Графиньо, все тъй ви обичам. ...

Имам ново забавление.
Да си нижа стих след стих
в откровенско проявление...
В провокация. Със стил.
Думички да търся, срички... ...

Когато истината разберем...
когато с години стоим на този кръстопът!?
Когато всичко ни е ясно, но ползваме
живота... безопасно, от страх ли?
Бога ми, че то е ясно, решено е кое? ...

Swing the sword
Sharp is its edge
The blood in my veins
Was not meant to be kept
Solely just for myself ...

Вдъхновено от песента
на Тони Димитрова и
Борис Гуджунов
,,За кой ли път"
В моя сън, ...

Не мога да те преживея,
тъй мислите ми ти обсебваш,
и споменът ми за теб е с чувство на любов
и вкус на мента и блаженство.
Като магична песен на самодива, ...

Чували ли сте за планетата Наопаки? Не? И аз не бях чувала, докато не ми попадна една планетарна енциклопедия на никому неизвестен професор по космология, в която се разказваше за толкова нечувани планети, че дори най-изявените познавачи на вселената биха се учудили. А планетата Наопаки беше на хиля ...

Харесва ми
да те обгръщам
със ръце.
И ти в мене
да се сгушваш. ...

На планината върху стремето застанал,
провиждаш бъдещето си различно.
Мъглите те даряват с непрогледност -
очите сякаш са излишни.
И в този миг на странност непонятна, ...

Облечи ме в любов. Облечи ме, цялата.
Пресъздай ме пак нежна, с ръцете си.
Направи ме онази същата - бялата,
на която доскоро стоеше в нозете.
Създай ме отново, с целувки наметната ...