Картините говорят с мълчаливи сенки,
поезията рисува с думи светли брегове.
Едната пази тайнствени вселени,
другата им дава гласове.

Душо моя,
в тревожности скрита
от късна доба...през изгрева благ,
опозна ли собствената си сила...
разпозна ли приятел, ...

The Man In The Glass
Peter Dale Wimbrow Sr.
When you get what you want in your struggle for self
And the world makes you king for a day
Just go to the mirror and look at yourself ...

Аз си имам треви и орехи.
Имам лятна рогозка – мокра.
Моя дом ветрове го събориха
и си търся листо за покрив.
Мен ми стига обелка лимонена ...

Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...

Само слуз носят
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...

Къде сте, острови далечни
с високи, неми брегове?
Къде сте, вечери чудесни
от мойте детски светове?
Елате да подгоним здрача ...

СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак – ...

Напоследък в нашето общество се забелязва една тревожна тенденция. В мъглата все по-отчетливо се стеле една неяснота, която постепенно се просмуква в общественото тяло и му носи едно значително безпокойство. Тази тягостна неяснота, тази грязна непълнота се напластява незабележимо, но трайно и замазв ...

Коледно ли? Мили Боже!
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара, ...

Понеделник гръмовно и с патос запява:
отдалече часовникът стенен ехти.
Неуверено сякаш да стана успявам,
подозрително някой нарочно шепти:
„Закъсняваш, побързай за първия такт!“ ...

Миг единствено се иска,
да се усмихнеш от душа,
че има някой ръката ти да стиска
и да те жадува точно днес, сега!
Миг единствено ни трябва ...

Зимата в душата ми е вечна,
без теб не й се вижда краят.
Много снежна е и много лична.
За такава зима другите не знаят.
Тя в мен навява преспи, ...

Някога пеех. Вече не пея.
Много се смеех. И сега се смея.
Стихове пиша, както умея.
Това е защото не пея.
За утре не знам. Друго време. ...

По извивките меки
следвам нежни пътеки
и достигам места,
където пари плътта...
И изпивам със устни ...

Този дъжд ненавреме вали
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една, ...

Дъждът вали – бял, тих, смирен –
предколедната ни утеха
и е за мен, за теб, за мен,
за теб и капките ни взеха
във свойте волни ширини, ...

"Света Богородица" е църква в Париж,
която възкръсна след жаркия срам.
Световните лидери трупат престиж
за снимка пред възстановен Нотр Дам..
Там, Президента след снимка с елхата, ...

ЧУДНАТА КОЛЕДНА ЕЛХА
„Дойдох и ме не познахте, разкрих ви се и ми не повярвахте, поучавах ви и ме не послушахте. Още ли не сте готови да избирате верния път?!”
Три години и половина откакто аз съм свидетел на Божиите проявления в тихия и скронен мой живот. А чрез тях на осезаемото Му присъствие в не ...

Гледайки тъжната битка между Кубрат Пулев и Махмуд Чар - двама истински пенсионери в бокса, си припомних за великия Роки Марчиано, непобеден на професионалния ринг. По-долу може да видите как Роки Марчиано пребива в 8-я рунд /гледайте след 17 минута и 56-та секунда/ знаменития негър Джо Луис, считан ...

Добрата новина е, че всичко е „по“. Небето е по-близо и играта е на по-високо ниво. Решат ли да те направят известен, няма мърдане. Накъдето и да тръгнеш, изходът е един и същ – винаги си в Божиите ръце. Но Човекът не е спрял да се опитва да поправи грешките, заложени в него от тези две ръце. Поправ ...

Искам Коледа при баба,
там на село, в планината,
дето сняг затрупал е от сряда,
а елхите до една в гората
са уханни и зелени! ...

СВЕТЪТ Е СВЯТО МЯСТО ЗА ЛЮБОВ
... преди да си отида от света, дано не съм нахално неприличен,
ще си поискам няколко неща – да бъда цвете в длани на момиче,
да бъда пролет, слънчице и дъжд, и охлювче в потайно треволяче,
и хаирсъз през цъфналата ръж, кога за дъжд и мъж небето плаче! – ...

Мойто коте е… опасно!
Хапе ме и ми ръмжи!
Знам, че не е тревопасно
и го храня с кавърми,
но това… не го възпира ...

В тъмнината на мойте грехове
истината за нас се крие.
В чаша от разкаяние или две,
която ме чака да отпия.
В огледало, гледащо надменно, ...

И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...

НЕВИДИМОТО ЧЕСТО Е ЗНАЧИМО
Пълчищата от облаци щом минат –
над ридовете дълго ще вали.
Наметнала дъждовна пелерина,
три тайнства есента ми сподели. ...

БЯХ, ИЛИ НЕ БЯХ?
Най-сетне и такива дни дойдоха – да се запитам бях, или не бях? –
и как живях – пияница, пройдоха? – или мъдрец, смирен като монах,
дали след куп излъгани надежди простиха ми добрите ми деца,
дали ще се завърнат дните прежни с избягалите ми Отвъд слънца, ...

"Ще повтарям, че не съм влюбен, но обичам те до края."

Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст- Георги Мархолев
Николай Трендафилов - вокал
Красимир Петров - клавишни
Димитър Димитров -китара ...

Музика, текст, изпълнение: Пламен Сивов
Песента е от албума "Душа" - https://push.fm/fl/hj9ohu5j
***
Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж,
до последния връх, до предела на всичко, което ще видя. ...

Грешна дума, точка, сричка-напиши тогава логическа диктовка!
Разбираш вече-в изречението е сгрешено откровението!
Есета разни, уроци празни-нека спрем за малко, думите са ясни!
Шестицата ни трябва-да покажем настоятелно, поне че смятаме старателно!
Корен, знаци, скоби, цифри-за кой ли път, пак сгреш ...

Декември, с теб спорим отдавна, нали?
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада ...

Коледно ми бе в душата
покрай гъстата мъгла.
Скочих пъргаво в колата
и отидох за елха.
А ИКЕА беше фрашкана ...

MEMENTO MORI
Сладкото бонбонче „Смекта“ ми напомня, че съм жив,
подир нас остава текстът, писан с простичък молив,
кой си бил, какво си сторил, нищ, или богат на власт,
крах и слава, и love story! – всичко наше чезне с нас, ...

Тук съм. Спотаена съм в ъглите
на изтерзаната ти от самота душа.
Спокоен пристан и буря безпощадна,
донасяща еднакво мрак и светлина.
Тук съм. Тежа като олово на сърцето. ...