Качественото стихотворение не се лее като вода, нито пък — като олио. То се лее като ракия, която се лее като олио!

Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които ...

Гръм, грохот, ... страх и ужас!
Вратите адски сякаш се отварят,
безпомощно небето гледа
и слънцето раздира въздуха със блясък.
Стените затреперват и рухват с трясък. ...

Благодаря на проф. д-р Нева Кръстева и акад. д-р Йордан Камджалов за предоставената възможност да посещавам лекционните курсове в „Академия музика“ и вдъхновението да анализирам музиката!
Вместо предговор
В тийнейджърската си възраст се увличах по различни философски учения. Четях Спиноза, Хегел, Мо ...

Там, дълбоко в гъстия шубрак, тайна пътека се крие.
Следвам пътеката с вълнение аз,
себе си искам да открия.
Ето, в лилавия здрач, проблясва телце на малка светулка.
Тя е моя верен водач от времето на първата люлка. ...

Тази килия бе различна. Не толкова тиха, но пък осветена от колеблив синкав пламък, заключен във въздушен сферичен кристал. Сякаш самата светлина не искаше да докосва студените камъни.
Иренвейл, все още окована в черни диаманти, бе поставена на средно висок каменен постамент, заобиколена от стени, и ...

(пее се с мелодията на "Катюша")
Нацъфтяха чушките на двора,
патладжанът върза кичест цвят,
но пазарът също е за хора.
Зеленчуци там ще се берат. ...

перфектна бележка
която не принадлежи
на теб

СКАЗАНИЕ ЗА ИЗГУБЕНАТА СЯНКА
Аз не зная съдбата ли беше решила да срещне
шепа хора – различни, от краища – все непознати.
Връхлетялата буря събра ни – и про̀сти, и грешни,
в дом случаен край пътя, отворил врати пред бедата. ...

ИЛИНДЕН
... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии, ...

През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...

В наметалото на това тленно тяло
измина безброй пътеки живот
с аскетите в знойна пустиня
и с рицари в кръстоносен ход.
Посрещна много превратности, ...

Най-хубавото пазя за накрая —
защо с времето да си играя?
В него да се вместя — няма как,
то все ще ми подложи крак.
Но накрая то вече е без сили, ...

Молитва,
зачеркната с устни

В ново, в нещо ново
Да направи "дупка" -
През "скали", препятствия
Различни - за духа
Радост е това. ...

Когато тревите барутно, изсъхнали
в милиарди опасни комбинации.
събират лъчите във фокус
и под давление на температурната,
рискова, висока стагнация ...

Очите ми са тъмни
следи по пясъка
и пълни с влага.
Вълна по тях пробяга –
и ги няма, ...

Когато ми тежи далечен грях,
молитвено прошепвам нежни думи.
Аз знам, че страшно много закъснях.
Разделя ни земя. Не ще ме чуеш.
Разделят ни години, тежки дни, ...

Понякога надвисва като студ,
приляга плътно… сякаш е каишка.
Дъхът ѝ леден търси нечий пулс.
Косата ѝ блести. Като усмивка.
Понякога е в тихата сълза, ...

Роден край, роден дом и небето над тях
в моите сънища често прегръщам,
над зелени поляни стремглаво летя
и щaстлива при теб се завръщам.
Моя мила, корава и нежна земя, ...

Очи отворени, затворени, все тая...
Решат ли, че си лош... начин ще намерят
да те наклеветят. Зъл си и защо?
Защото застъпил си се за доброто.
Заплашват... клеветят, доносничат. ...

И вие сънувате, вярвам -
не рядко, сънища прекрасни ...
От моя най-красив сън, даже,
по-красив сън е - в който летя …
Мога ли хълма да забравя - ...

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се учудвала, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми по ...

Ще дойде време, тиха, тиха
ще е Луната. И безчет
ще са звездите. Два-три стиха,
ще вземе старият поет,
любов несбъдната, две рани, ...

Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...

Дори не успяваме с тебе
да се разделим като хората.
Луната зад златния хребет
лицето си ще повтори.
Ще се изниже годината, ...

КУЧЕТО НА МОИТЕ СЪСЕДИ
... то пазеше такъв голям палат,
и сигурно бе псе на важни хора –
и колкото да не умре от глад,
понякога му хвърлях хляб на двора, ...

О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...

Има нещо сладко
в тази лятна сянка,
спираш се за кратко
в полубудна дрямка.
Има нещо чудно ...

Разтърси ме, ако можеш,
без дори да се тревожиш –
гръм да си от нежна сила,
тишината в мен разбила.
Разруши ме, като къща, ...

Наш,то село е планинско,
на красив баир лежи,
китно, цветно, романтично
с къщи бели, със липи.
Чудесата наши спрели ...

Сумракът в каменното помещение бе осветен само от мекото сияние на древната жар, която Вирон беше съхранил в сърцето си, а сега споделяше с нея.
Иренвейл лежеше в прегръдките му. За четвърта поредна сладострастна нощ. Главата ѝ бе облегната на гърдите му, а дъхът ѝ рисуваше парещи кръгове върху кожа ...

Улових се пак да съзерцавам
нишките прекрасни на Живота -
тъканта изящна, във която се преплитат,
съдби красиви, уникални,
а после изведнъж отлитат... ...