Гледам към небето,
мечтая за бяла коледа.
Да започне като ново начало.
Искам да сме сгушени под
блясъка на коледната елха. ...

ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...

По примера на древния диктатор
направил своя кон сенатор,
и ние, тест, целият народ,
направихме и правим този ход...
Е, само че увеличили сме мащаба, ...

Дъжд вали, душите и сърцата мие
и тъжно - май че вече сме на вие!
Твоят светъл ден рожден
с трепетен миг отекна в мен
Мислех със едно благодаря ...

Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...

Гледам те, Боже. Гледам иконите по олтара, на всичките си все красив и велик. Мърдам с устни, коленичил на студения камък. За да мислят братята, че уж ти се моля. Не се моля аз. Гледам. И мисля. Не ще да си такъв, какъвто са те изтипосали зографите. Нека лъжат децата, аз вече ти видях и доброто, и з ...

И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...

Здравейте,
Пиша ви, защото ви уважавам донякъде. Анализирам литературния процес в Коняво и областта през последните сто години и мисля, че постигам успехи, особено в областта на архитектониката на съвършенството. И на липсата му.
Искрено съжалявам, че трябва да ви съобщя неприятна за вас новина. Про ...

А хазаите през събота или неделя ги возех до едно малко селце Кукуция, смешно е Костилка, на около 40-45 илометра от Атина, пак на брега на морето, но доста пусто селце и плажа уж хубав, а безлюден. Помагах им из двора, някои дребни ремонти, разхождах се из селото. На площада магазин, фурна, две каф ...

Сняг вали, трупа с красота
хладните тротоари и улици.
А децата гледат учудени
валсът на снежинките
и танцуват заедно с тях. ...

Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...

И Н Т У И Ц И Я
Интуицията е сбор от логични доводи,
образувани на подсъзнателно ниво,
които провокират съзнанието,да води
Ума към всички натръпнали,нестандартни Защо. ...

Сащисан съм! Животът е непредсказуем!
Истина или сън? Трябва ли ни блага дума?
Не вярвах от душа, че ще намерим сговор!
Как исках да греша: защо спорим, бе хора?
И някак изведнъж — хоризонта лъч огрява! ...

Сняг се трупа на парцали,
паниката завладя ни
„Оранжев код“ ни обявиха
и ни изплашиха.
Забравихме отминалите зими снежни ...

Неповторим аз имам кют-
макар облечен и обут,
за чуждите блага копнея.
Обсебен съм от таз идея.
След три мандата депутат ...

Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...

Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...

ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...

По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от тънка, бледа меланхолия.
Отворените порти на посолство
оформят малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен. ...

по̀
е лесно
да се отмъстѝ -
отколкото - да се простѝ

на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...

на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...

Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота ...

Време е за Коледното ми писмо,
а адресът, смятам, че е ясен.
Пиша го в сърцето със добро
и желание за един свят прекрасен.
В него нека всички са засмени ...

Остави ми последното зрънце живот
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа, ...

Оплете се в мен едно конче.
То беше черно.
Сякаш тлееше.
Но не беше от огън, а от буреносен шепот.
Шепнеше ми в ухото. ...

Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...

Търся свободата сляпо
и успеха ненадминат,
но с тъга уста прехапал,
чувствам се загинал.
Боричкам се с цинизма - ...

Другата страна на любовта,
тя е тиха и неосветена.
Крие се във всякоя душа,
пази тайни съкровени.
Другата страна на любовта, ...

Х – ОБЛИКЪТ НА ХАОСА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
кръстосани
нещото и
нищото ...

След малко по домофона приятен женски глас попита
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не вижда ...

За какво ни е тая Надежда,
ще каже някой от вас ?!
Тя само ни подвежда ,
преди да дойде страшния час.
Когато е тъмно, и мрака ...

На червени капки изтичат мечтите ни.
Адреналин.
Високо кръвно и ниски страсти.
Пот, слуз и отчаяние.
Асоциален двигател на отрицание. ...

на Левски
Дяконе, ако някой път
Бог те възкреси,
не идвай в този свят
на алчност, мекерета! ...