ЗАПАСНЯКЪТ ОТ ВАРНА
Понеже като мъж съм готин пич,
пък и, нали съм стар боклук от Варна,
вместо да пийвам с кеф на теферич! –
запас ме взеха – в родната казарма. ...

НЕБЕСЕН РИСУНЪК
Рисувай ме на лунна светлина,
когато тишината кротко стене
и над града разстилат аромат
липите, от копнежа ти взривени. ...

СВИЙ ГНЕЗДО НЕПОКАНЕНО
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Свий гнездо непоканено!
Завесата на зората се разкъса –
птица пее в мен. Ела! Капка от слънце ...

ЖИВОТОПИС ЗА ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
Живях в пандизи, в лудници, в кафези –
прогонен от съдбата древен кюрд.
И моят свят, във който ти не влезе,
със всеки ден превръща се в абсурд. ...

Днес отровата не действа...
Тази, дето носи самота и злъч.
Блудница, безкрила Птица...
и мирис на любов.
Злобница, кой със клюки нея набеди. ...

Когато тръгна в нужно време
за зеленчуци към пазара,
все гледам нещо да си взема
от сергията на селото ни старо.
Там зеленчуците и плодовете ...

Как влияе хоровото пеене на човека днес?
Хоровото пеене оказва множество положителни влияния върху човека – както в психически, така и във физически и социален аспект. Ето основните начини, по които то въздейства:
Психическо и емоционално въздействие:
Намалява стреса и тревожността: Пеенето стимулир ...

Майко, обич, дар от съдбата,
сърце ти носиш, по-широко от злата.
Светлина си, що мрака разсейва,
топлина, що душата огрейва.
Ти си корен, дом и закрила, ...

В легенда стара,
идваща от вековете,
разказва се история трогателна –
за розата прекрасна –
царица на цветята, ...

"Не пипайте поетите!". Защото,
дори да им извадите окото,
те по-далеч ще виждат пак от вас.
Загубили с живота всеки бас
ще бъдете, а дните ви проклети, ...

есен забъдва -
че август дойдѐ и че
Райчо оскъдва

Разлистена гората зашумя,
с ветреца нещо си говорят.
А птица от гнездото излетя,
крила разпери към простора.
Жълтурчетата огнени слънца ...

Лирическото слово е в различни отношения с действителното слово, действителното събитие, действителните чувства и мисли. Основно е отношението на подобие. Лирическото слово се стреми към автономност, самоценност – да се издигне на по-високо равнище от действителното. Принципът на подобност не може д ...

Притихнал здрачът бавно разтопи,
на хиляди частици тишината,
и с всяка сричка вятър озвучи,
молитвата сърдечна на душата.
Във сенките на спомени без глас, ...

Море,
прозрачнозакачливо,
на бури
отпуск дало,
море, ...

Моите родители са планинари,
ходят по планинските върхари
и този почивен ден
ще вземат с тях и мен,
защото вече съм голям, ...

Петнадесет лалета
(На Мими Иванова)
Лалетата петнадесет отново са сега,
в залата са но в нежна женска ръка.
Няма го човека но там е неговата дъщеря, ...

Животът - сън ли е, или пробуда,
кайнак от мигове, най-земно чудо!
Дали е пламък, който в нас гори,
и търси смисъл между две зари.
Родени сме с въпрос във всяка клетка - ...

Лежа в болничната стая
и мисля си къде сгреших,
та озовах се тук накрая,
да пиша тоя жалък стих.
Мечтаех за море и слънце, ...

Приятелите , Те не се избират .
Приятелите ,Те са дар от Бог.
В сърцето ,Те оставят отпечатък.
С онази светла ,истинска любов .
Когато ми е тъжно ме намират , ...

Утро е ,
зад хоризонта слънчевият диск изплува,
етерът от свежест нежно розовее.
Светлина морето нежно зацелува,
кораб във пристанище сребрее. ...

Дали от скука, от инат ли,
реших да споря със стената.
Започнах плахо – но, нали,
в спора идва смело истината.
Отвръщаше на всеки удар мой – ...

— Е?— започна разговора с въпрос Ейриен
— Какво, “Е”? — отговори на свой ред въпросително Вирон
— Доволен ли си от отговорите ѝ? — уточни Дъховодителят
— Не мисля, че това има нещо общо с онова, което очакваш от мен. — невъзмутимо продължи Вирон.
Ейриен се усмихна едва-едва, но за зоркото око на Вир ...

Денят израждаше нощта. Туптеше болничната стая.
Светът презираше това. Не се научи да мечтае.
Плодът политаше напред. Не се спогаждаха телата.
Дали ще бъде сам и клет? Страхът разкъсваше душата.
Нощта излизаше без страх. Животът плачеше за нея. ...

Да съм надежда ли? Да, зная, че го мога,
характерът ми – честен, с лустро неприкрит,
пожар от тъничката клечица кибрит
и от светулки – за бродяги греещ огън.
Да бъда друга ли? Аз всеки ден съм друга, ...

ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВСЕЛЕНАТА
Тревата мълчеше, когато я тъпчех,
когато свистеше косата злояда,
когато нагазвах сред нея до кръста,
пиех росата, крадях звездопада ѝ. ...

Красотата си отива -
някак странно
безвъзвратно си отива...
И питам се, защо ли гола се яви пред мен,
ту тъжна, страстна, много дива... ...

Вкусовият ми рецептор
преди дни се повреди;
две недели край небцето
нямам вкус и апетит.
Сутрешните палачинки ...

Дали ще спре пред портата ми Лада
или пък- сянка на прегърбена старица,
с усмивка да ги срещна ми се пада.
Не съм звено от новата матрица.
Учих се на чест и на достойнство, ...

За него мога книга, спокойно да напиша,
макар да кажат после, че книгата издиша.
Че книгата е дребна, че книгата е малка,
че книгата не става, дори за изтривалка.
Аз тази своя книга, ще пусна на пазара, ...

Минно поле от мазоли!

УЖ
Светът ли? Някой ни го взе.
Взе любовта и радостта човешка.
Говореше - ще сте добре!
Дори не питахме. ...

П А Р А Л Е Л Н И Р Е А Л Н О С Т И
Господ никога не приемал молитвите
на президента Абрахам Линкълн,
защото никога не е бил сигурен,
кога той се моли и кога се бъзика. ...

И няма повече.
А другото са пледоарии
на неизкупени вини.
По плочника
на манастири алени – ...

И изведнъж посред кавга
Пада една сълза, поредната война
Думите “Тръгни си, остави ме сама”
Се изплъзнаха от дълбоко в моята душа
Тръгна си, останах сама ...

Усмивка,крива,лудост дива...
винаги играеш на Калъч.
Крещиш но...никой нищичко не чува,
май само сън ,сънуваш.
О ,мъко моя,недоволна,бъднице. ...

И все го нарушавам някак си,
тъй крехкото ви равновесие.
Мълчах си дълго. Знака чаках си.
Чий е знам. И за къде си е.
Съдбата ли? Тя по скрижалите ...

Лято и щурци
Отново съм на село, при корена, при рода,
седнал съм пак под старата асма.
Вечер е, отново щурците ни пеят сега,
оркестър от щурчета ни усмихва, серенада. ...