„Футуристите, приветстващи шумно пропагандираното от тях установяване на нов световен ред, са прави във всичко, освен в най-същественото: понастоящем такъв просто нито се конструира, нито се очертава на „хоризонта“!...“ - Обосновката на тази хипотеза е в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Отключих храма си за теб. Ела!
Защо стоиш сама отвън все още?
Очаквах те аз дълги дни и нощи.
Сега си тук и влез... Добре дошла!
Не ми ли вярваш?... И ключа ще счупя ...

Не знаеха, че утре ще умрат.
Не знаеха, че пътят им е свършил.
Че някъде безмълвно ще лежат
и бабички сълзите си ще бършат.
Наоколо високите брези ...

Родѐн съм, за да пазя,
не за да руша.
Не съм родѐн да мразя,
а за да утеша.
Родѐн съм, за да давам, ...

Моя Любов, ако в сънища идваш,
знай, че будувам и чакам те там,
Тръпне сърцето, в нощта се разлива,
помни те само по тихия плам.
Ти си ми жаждата, дето не гасне, ...

Виж, месецът е станал слънчоглед и
звездите – рози. Вгледай се. Цъфтят.
Щурците ли? О, те са ми съседи.
Къде не питай. Може би по свят.
Чуй, вятърът как пее. Упоен е. ...

Гледам го и виждам себе си. Той е отражение на мен самата. Той е всичко, за което едно момиче мечтае – грижовен, възпитан, сериозен, умен и забавен. С него се говори лесно; той би направил всичко, за да ме види щастлива. Сините му очи излъчват спокойствие, в което можеш да се удавиш. На пръв поглед ...

Ще се стопят в душите ни,
ще попият в земята...
Нима ще бъдем зрители,
след като сме опяти?
Тръгва керванът от слово ...

Някой подарил ѝ е светулки,
набрал ги е навярно от реката,
и малката разплакана Цигулка –
легна замечтано на тревата.
Някой подарил ѝ е небе, ...

Със слънце между краката
изгрява зората,
нищо неподозираща,
издига се над тревата.
Да задържи ли светлината за себе си, ...

ЗЛАТНИЯТ МИГ
Сутринта започва с името ти.
В банята водата отмива нощта -
всичко, което е дръзнало да ни опетни.
Остава само онова, което свързва ...

Днес празник е свещен,
а тежест нося във гърдите.
Знам, че бдиш над мен...
Безшумно роня си сълзите.
Козунак меся, да ти занеса- ...

Ограниченото мислене спореше с Времето -
пресмятяше всяка секунда живот;
присмехулно-пресяващо натякваше бремето
на непоносимия човешки живот.
И фактите поднасяше ...

Христос възкръсна, но защо –
да гледа нашия духовен недоимък:
доброто, проснато на болнично легло,
грехът – превърнал се в поминък…
Възкръсна, Господи, защо? ...

Хора, обичах ви, бдете!
Юлиус Фучик
Жените мироносици се побояха,
че камъкът пред гроба ще тежи,
но щом пристигнаха, какво видяха? ...

Това се случи съвсем наскоро и бързо се превърна в хит в социалните мрежи. По време на неделна литургия в края на март 2026 г. патриарх Кирил допусна доста куриозна грешка. Вместо да се придържа към актуалния църковен календар, той започна да проповядва за Благовещение и Рождество Христово, сякаш см ...

В първия ден на седмицата, при изгрев слънце, три жени се отправят към гроб, който е изсечен в скала. Гроб, в който е положено тялото на техния Учител. Подготвят се да помажат мъртвото тяло на Този, Когото доскоро са следвали, възхищавали са се на думите Му и са били очевидци на пречудните Му дела. ...

Две ласки, поотделно равни на трета, са равни помежду си.

Кой е шефът - 2
Защо си мислите, че избрал е България
за изваждането на човечеството от кризата,
пренебрегвайки смотаните американци
с техния работохолизъм и енергийни пазарни визии, ...

Великден е и хората празнуват,
събрали се на щедрите си маси.
Те чашите с напитките целуват
и пълнят неуморните стомаси...
Черупки от яйцата пъстроцветни ...

Аз те обичах,
като магма от земни недра
в теб запалих огън
и тичах след твойта мечта,
аз те приех ...

Композитор,изпълнител + част от текста : Иван Е. Дракалиев
Текст и вокал: Велизар Ванков-Валдес
Презаписана от нашия първи албум "Романс до безкрай" 0т 1992-1995г. от гр.Бургас
Ремастеринг и нов аранжимент от Иван Дракалиев на 11.04.2026г. в град Москва/РФ

Великден днес е честитете!
Бог сред нас е разберете!
Вижда всичко, но си трае,
туй вечно няма да е!
Мисирки гулю, гулю крякат! ...

Събра се мракът на валма
и затова не ми се пише.
Душата – свита и сама
стихът – почувствал се излишен.
И ми е нужна светлина, ...

Защо ни разделяш с децата ни, Господи? Живи
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Пътуването
Когато Танто пристигна на космодрума, бе ранна привечер. Макар да клонеше към заник, основното светило над планетата Кибора, носещо името Сентила, пръскаше огън и жупел. Термометърът на входа показваше 36.8 градуса ...

Отново старите муцуни,
развяват нови знамена.
Изричат няк'ви сладки думи,
но мисълта е все една.
Да грабe кой каквото може, ...