Самотата идва тихо вечер,
когато градът заспи.
Сяда до мен без да пита
и слуша моите мисли.
Няма глас, няма лице, ...

Затворена сред пусти многоточия,
броя и смятам точките. На пръсти.
И сянката ми лудостта надскочи я,
и сто планети все на тебе кръсти,
Такава съм си - странна птичка Божия. ...

Глава шеста. Битка по пътя за Облучина
И пак на път, от изгрев до залез. Пред очите ми пътят върти калейдоскоп от пейзажи... Бързам! Нямам време! Не трябва да закъснея! Ако искам да оцелея в този свят, не трябва да проваля това, което са ми възложили. Трябва да успея! Залогът вече е по-голям от живо ...

Където възрастният вижда шапка в скучен ден,
в очите на детето е съвсем различно:
там слонът в боата спи, погълнат и пленен –
защото с детски поглед се открива всичко!
В една кутия грее приказен простор, ...

Да започнем със заглавието.
Прът.
Хубаво заглавие. Спор няма. Става за римуване.
За друго обаче не става.
С това стихотворение авторът е искал да подчертае, не, да наостри вниманието на лиричния читател. Но към какво? ...

ХАМСТЕРЪТ
разказ
Бяхме се уговорили да отида някой ден у тях да се видим. Живее сама наблизо, но аз все нямах време да я посещавам по-често. Тя е моя приятелка, бивша колежка и преди доста години – моя учителка по история.
Обадих й се по телефона, че днес мога да я посетя. Уточнихме час и отидох. Ап ...

Стига толкова. Повече никого няма да гоня.
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...

Вълчицата в гората е обречена-
ако е сама от подкрепа има нужда-
Ала ако в овча кожа е облечена-
Тя в глутницата сред своите е чужда.
Душата ѝ от болката се превива ...

„Смайваща по своето тъпоумие е юридическата формулировка: „Право и задължение на гражданите е...“ Невъзможно е едно и също нещо в едно и също време и отношение да е и право, и задължение. У нас право на подрастващия до 16-годишна възраст ли е да се образова, след като в Конституцията на Република Бъ ...

Избор на модели за ефективно взаимодействие между логопеда и останалите специалисти в екипа за подкрепа на личностното развитие
Йорданка Донева- логопед, Миглена Терзиева- ресурсен учител, Николай Бонев- психолог
П ъ р в о с р е д н о у ч и л и щ е „С в е т и С е д м о ч и с л е н и ц и “
град Търго ...

_ Шефе, самолетите са тук! Визите ли паднаха?
_ А? Спокойно, всичко върви по ноти! Сега имаме Американска нота, после Иранска...
_ Те са в Безмер! Безмерна наглост!
_Сега ще ги насоля. Тези хора не разбират Български! Дай ми мухотепката или сакчето за пеперуди… Не по добре телефона… Hello, brothers ...

Това е последното лято любовно,
изтлява полека днес в мен радостта.
Раздялата идва със сълзи съдбовно.
Отивам си вече, ще бъда сама.
На плажа мълчеше към мен безразличен, ...

Дядо Тодор се наведе леко към гишето. Нагласи си очилата. И попита благо.
- Моето момиче, в колко ще да пристигне влакът на Ориент Експрес?
Жената от другата страна го изгледа раздразнена.
- То си пише на таблото, бе, господине. Не можете ли да четете? Защо ме питате през пет минути? - Направи физио ...

БЯЛО СРЕБРО
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Кой е изсипал бяло сребро
върху моята глава,
та ежедневно бялата сърма ...

Роден съм и живея в град голям –
изпълнен с хора и надежди.
Разхождам се из него често сам
и все еднакъв ми изглежда.
Видях в сумрака пейчица една, ...

Кафене.
Двойка непознати
в своите седемдесет.
Хванати ръка в ръка са.
Усмихнато жената ...

Пролетта винаги е била сезон на колебаещото се, но настъпващо неумолимо Равновесие на силите. На Мрака и Светлината, на студа и огъня, на радостта и тъгата. На живота и смъртта. И макар все още да бе ранна пролет – плаха, чудеща се дали си заслужава въобще да се ражда или пък е по-добре да даде по-д ...

Гледката я върна три години назад, но се чувстваше по-млада с поне десет. Малко момче играе невинно по килима, разхожда дървения рицар из поля от кадифена трева, готов да извърши поредния подвиг днес. Дали щеше да спаси девойка в беда или да срази свиреп дракон, зависеше само от въображението. Плесе ...

No te escribo con mi propia mano,
sino con el sueño más quedo de la cuerda.
Tal vez así comprendas
cómo a medianoche los sentimientos me besan.
Despierta estoy, incluso en la noche. ...

Прощавам ти за всичко и на себе си —
за чакането…
за всяка моя мисъл, която те е викала
в мълчанието.
За нощите, ...

Пакетите от санкции все се множат,
участниците се делят на гласни и съгласни,
но Европарламентът сочи верен път
"да приласкае скръбни и нещастни"*.
Задачата е трудна - как да навредим ...

старт
две точки
зърно до зърно
допрени устни между тях
ципа набъбнала от свян ...

Ще разкажа днес накратко,
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град, известен със тепета, ...

На плещѝте си носим седем декади,
но сме с очи за живот ненаситни.
От утре да бъдем за кратко номади,
с дух и живец космополитни.
Да седнем е време на маса за двама, ...

Не търси света да те променя,
нито чуждия глас да те води.
Най-голямата сила е в това
себе си докрай да съхраниш.
Да вървиш, когато пътят плаши, ...

Небе, небе, небе, небе…,
защо ли розово блести?
Защото слънцето грее
с пурпурни лъчи.
Трева, трева, трева, трева…, ...

Тайната всевечна скрита е във времето.
Там е цялата сила, която търсим от век.
С мечтата - да си млад, да си знаещ и силен.
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...

Бяла си, девойко, та бяла,
като кисело млеко цедено,
и кАжи, ка да не те пофала
с туй дупе добре гледано?...
С тез, двете, големи, динести, ...

Реактивният самолет преряза небето ниско над него. Звукът не беше просто шум — беше разцепване на въздуха, кратко напомняне, че светът над него не се интересува от това, което се случва вътре в него.
Той не го проследи с поглед докрай. Само остана да гледа празното място, където преди миг имаше движ ...

Дъждовно и прохладно е през юли
и лятото облече воден тюл,
минути леки капки са обули,
водата ме люлелее люли-люл.
Харесва ми, но странен ден е този, ...

Той пазеше храма на Последната Зора —
в свят, където истината бе разтворена в бездната.
Но мраморът вече стене и се пука отвътре,
древни сенки прииждат като прилив от мрак.
Петима маскирани убийци, с остриета като съдба, ...

Той пазеше храма на Последната Зора —
в свят, където истината бе разтворена в бездната.
Но мраморът вече стене и се пука отвътре,
древни сенки прииждат като прилив от мрак.
Петима маскирани убийци, с остриета като съдба, ...

Червена нишка в нощта се вие,
протягам длан към тихия простор.
Душата ми под свила тиха крие
един копнеж във своя жив затвор.
Студена лунна светлина ме гали, ...

Че корабът щял да потъне
вечерта някакъв плъх обяви.
Прогнил бил и скърцал много,
едва плавал в тези мътни води.
И се разбягаха ...

Стига толкова. Повече никого няма да гоня.
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...

Стига толкова. Повече никого няма да гоня.
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...

Когато сутрин се събудя,
навън е вече малко чудо.
Дъгата шарена в небето
е мост за приказки в сърцето.
Светулка нощем ми намига, ...

А знае, дяволски е нужен и
боли, когато все мълчи
Без вятър нощи теменужени
изплакват своите очи.
А лятото сезон е сушав и ...

Пеша. Така отидох.
Пътят беше стръмен. Целият с камъни, дето им викат павета.
Към гробищата пътят винаги е стръмен. Каменен, казват.
Е, за този път знаех, че не е каменен, задето има гробища наблизо. Просто не допусках, че за танковете ще е по-лесно да слязат.
До гробищата беше поделението на войска ...