Weary years can carve a steady face,
And teach the heart what to embrace.
They strip away what cannot stay,
And leave what time cannot betray.
The storm may bend the tallest tree, ...

Попитаха ме защо мълча, защо се промених и не е останало нищо от онази щастлива личност, която носех.
Лоша или добра, или просто наблюдател - отговорих им така:
В душите ви не искам да поглеждам.
Нямам нужда в бездни да потъвам.
Цяла вечност всуе да преглеждам, ...

рокля от листа
с магична четка раждат
лъчи светлинни
***
цветен календар ...

Пулс
и мисъл.
Светлина.
Тихи
стъпки ...

ПЪРВИ СНЯГ
Сезонът идва с първите мъгли
и онзи хор щурчета се стишава.
До снощи чувах как отвред гърми
и смесва се със птичата гълчава. ...

Тръгна мечо из гората,
мед да дири за децата.
Тези палави мечета,
лакомо излапаха медеца.
Вчера още от зарана ...

Триптих от меланхолия
тих есенен стих
рими от пъстри листа
спомен за лято
*** ...

Есента ми напомни, че вече е тук. И небето заплака…
Но сълзите му с радост изпи зажаднялата пръст.
Мое лято, почакай, не тръгвай! При мен остани още малко…
Ще е трудно без теб да вървя по самотния път.
Любовта си отиде отдавна… Ни дума едничка за сбогом! ...

...---... С една дума беше приятно и на трима ни.
Ходехме със Сиса на плаж, привечер се разхождахме хванати за ръце по брега.
- Петро, а ти харесваш ли ме? – неочаквано, по детски попита Сиса.
-Разбира се, и то много,... а ти?
-И аз, ами тогава... ...

За няколко гроша награда
от нашите руски “бащи”
вилнее в страната бригада:
стотици продажни души!
Те ден и нощ умно ни сричат ...

А дъждът красив ,
пада тъй вежлив и див;
той целувката свише бе,
свързвала земя с небе,
в едно божествено сърце ! ...

Красивото в палитрата от думи
се ражда от римувани слова,
пристига по небесни колодруми,
създава се с любов от чудеса.
Танцува с чувствата на хората ...

Тази нощ съзерцавам морето за сбогом:
как изплува луната – същински пожар;
сетне плавно раздипля постелка от огън,
а по нея трепти силует на лодкар.
Тишина. Слушам само морето как диша – ...

Едва успях, но само с думи я издялах
душата моя върху твърдия гранит
(додето вечно търсиш смисъла прикрит)
тя ‒ любовта ми, е и простичка, и бяла,
усмивка тя е тъй наивно полетяла, ...

Шосето сиво и меланхолично,
по него всеки бърза и лети.
Навярно страдало е драматично
от стари катастрофи и щети.
Асфалтът носи дупки и умора, ...

Като вятъра на лятото отиде си,
без дори да кажеш "Сбогом!".
Като въздишка някоя на влюбен,
остави само цветен спомен!...
А как рисуваше с очите си - ...

Ако всичко има край, защо започва утрото,
защо човек мечтае, щом мечтите си отлитат?
Нима животът е въпрос, без отговор във думите,
или смисълът е пътят, не следата, що остава?
Ако всичко има край, и времето ни взема, ...

Земята се приближава с безумна скорост, въздухът свисти под крилете ми, а пред мен се изпречва силуетът. Още една секунда, още един милиметър... рязък завой нагоре, рязък удар на вятъра. Аз не просто летя — аз разсичам пространството. Това е моят свят, в който границите на въздуха и земята се сливат.

Седеше на стълбището на своя скромен дом и гледаше към топящия се в небето залез. Беше мъж, който не знаеше какво е да се моли. В себе си носеше чувството на победител и в схватките с живота не се предаваше никога. Макар и да не можеше да се нареди сред най-здравите хора, винаги намираше сили да про ...

Сред пясъчните дюни край Ахтопол
в тръстиката на мътната река,
когато юни стана страшно топъл
и жабите закрякаха в калта,
в реката кацна група корморани. ...

I wrote this letter:
I breathed the white lipstick of life,
but I finally realized
that there is no mercy for sheep and chicken.
I spat back and ran to hell. ...

In the rotten bosom of every sick soul,
do you see the shadows of your Self.
Do they... startle you in broad daylight?
...in moments of silence,
do you hear a pleading voice from the dungeons below? ...

В гнилото лоно на всяка болна душа,
виждаш ли сенките на твоето Аз.
Те... стряскат ли те посред бял ден?
...в мигове на тишина,
чуваш ли долу от подземията умоляващ глас? ...

По Ботев
1.
"Не плачи, майко, не тъжи",
че станах ази изедник...
Късно е! ...

I wrote this letter:
I breathed the white lipstick of life,
but I finally realized
that there is no mercy for sheep and chicken.
I spat back and ran to hell. ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Епилог
„Не знам отде се е взел огнеломът, но потенциалът му е толкова необозрим, че просто е невъзможно произходът му да не е катаклизмичен!“
Прегал Ласти - „Огнени дневници“, том 5, стр. 322
Много милиони години назад във времето. Всичко ...

Организиран от БОЕЦ протест в София, в триъгълника на властта, поиска днес оставката на Радев и неговото правителство. Основания за протеста: бюджетен дефицит, нов външен дълг, продължаваща корупция. Това е само началото - малката снежна топка се търкулна надолу по склона, за да се превърне в един н ...

Шестнайсети септември - в деня ми награда -
проплака ти, сине, в тихата нощ.
Усмихна се светло и бързо израсна -
мъж с благ характер и вътрешна мощ.
Умен и щедър. С път и с посока ...

Баба Меца рано се събуди –
днеска трябва доста да се труди:
чакат я пчелин и къща цяла,
десет дена грижа не видяла.
Заразтрива тя очи подути, ...

Моя есен, така те обичах
в мъдростта ти красива, богата.
Есен моя, сега си различна -
някак тиха, замислена, плаха.
Няма бури, дъждове, а сълзи ...

Човекът със всички злини се пребори -
през хиляди ужаса мина победно!
След всичко така си остана да броди -
да влачи по пътища тяло мизерно!
Когато стремглаво във битка се втурваш, ...

Обичам те!
Снагата ми крещи от радост!
Целувам те безспирно по страните!
Обичам те!
Опиянена съм от свежест и от младост, ...

Обичам те, Пирдоп, ти втори дом си.
Темел си ти на вярата в Христа.
И твоят хляб ми отговори на въпроса,
защо човек чувствувал се е стар.
Аз тук съм младо, току-що родено, ...

В мига, в който слънцето заспи,
а луната бавно заблести,
сънувам буден най-прекрасните очи —
Ява, Тонга, Мариана —
същински океански падини, ...

Носили сме всички ние
(някога) във нашите сърца
детската душица –
светла и кристалночиста
капчица една. ...

Беше вързан и в ръцете, и в устата. Затова му беше в кърпа вързано едва да свързва двата края.
С единия крак по-къс от другия, не можеше да се надбягва на равна нога с професионалните спринтьори.
Кокошката снесе последното си яйце и изкудкудяка лебедовата си песен.
Правилата бяха прости като фасул, ...

В градинката пред блока има деца. И аз съм сред тях. Не си играя с играчките, не се люлея на люлката.
С внучката съм. Със снахата.
Хубаво е. И тъпо. Тъкмо да си тръгна, дойде още една майка с дете. Полугола. Защо ли си беше сложила тази пола? Всичко й се виждаше. А онова, което се виждаше, беше вълн ...