даровитостта е друго
проявление на
любовта

Светът бе загинал тихо. Не в експлозия, нито в славен сблъсък на сили — а в едно дълго, мълчаливо разпадане, в което дори въздухът бе приел необратимото. Краят, след който нямаше да съществува нищо друго.
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...

Жена ми е много ревнива, ще знаеш - хвана ме брадатия за слушател.
На всеки месец, два и избива отвътре въпроса - ти мене обичаш ли ме, защо се ожени за мене, никога не е късно да се разделим и т.н.
Явно е семейна черта, защото и майка и беше така, може би и баба и да е била такава, знам ли, че и пр ...

Къде отиде всичката тази любов?
Къде са целувките ни?
Къде са прегръдките, усмивките, радостта?
Липсват ми прегръдките нощем.
Липсва ми да се сгуша в твоето рамо. ...

Дали от болка аз пиша?
Второто ми аз въздиша.
Дали успях аз в играта да се запиша?
Само знам, че душата ми издиша.
В миша дупка ли да се скрия, ...

Съзерцавам тихо тишината.
Цветове танцуват във плътта.
Осъзнавам чувствата в душата.
Така се забавлявам с нощта.
Отвън всичко е като прозрачно. ...

Мъглата беше плътна като мокро платно, опънато над малкия черноморски град. Къщите се губеха една в друга, а светлините от пристанището проблясваха неясно — като отражения от забравени спомени. От морето идваше постоянен, равен шум, тежък като дъх на звяр, който не спи. Вятърът носеше сол и ръжда.
В ...

на Любовта се
осланят - на Който и
Бог да се кланят

А защо не, уважаеми читатели! Убеден съм, че поне няколко Щирлица работят от години в Лувъра и всичко е било добре стиковано с тях. Дръзката кражба е и като отмъщение срещу покойния Наполеон осквернил руската обител. Този обир е и голям шамар, зашлевен на президента-гей Макрон. Той сякаш казва: Чуку ...

ПРЕД ПРАГА НА ЗИМАТА
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий. ...

Сънувах – имам си къщурка
с градинка малка, двор зелен,
кутренце тихичко щъпурка
в ленив и топъл летен ден.
И сгушени цъфтят в лехите ...

ПРОЩАЛНО
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам. ...

Бавно отвори вратата на кухнята. Подпря се на рамката на вратата. Пое дълбоко въздух и прекрачи.
Гледката беше странна, но по своему изумителна. Като в картина на импресионист
Нела седеше на стола до масата, неестествено извила глава към вратата, сякаш очакваше някого. Очите, полуотворени, го фиксир ...

„Между сенки и светлина“
Куплет 1:
Всяка мисъл ме дърпа в друга страна,
гласове в ума ми шепнат: „избери една“.
Но как да вярвам, когато всичко боли, ...

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО ТЕ ОЧАКВАМ
Когато мръкне, ставам нежна,
защото много ме е страх.
Коминът смръщен се наежва,
на пост застанал – сякаш страж. ...

ГНЕЗДО НА БОЛКАТА
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли, ...

От радост до болка - през сълзи ... . Без глас, сълзите се процеждат - от радост, от мъка - в последно време ... Сдържам емоциите не лесно, въпреки че - опитвам се поне, но съм чувствителна, прекалено ... Защо да крия, плача честичко - причини, поводи почти всеки ден, и какво не - все ме разнежва .. ...

Под лунния сърп сред нощта от коприна
оплитам от нишките мрачни воала,
със който покривам лика тъй невинен
на крехка мечта, до жарава изтляла.
Заслон и утеха е булото бурно, ...

Преражда се усмивка в мрака
и светва, като утринна зора.
Една любов лети – не чака
и сбъдва се заветната мечта.
Очи – нарастващи вселени – ...

Дадох ти сърцето ми,
ти го със чук на парченца спука.
Как да ти вярвам, съсипа любовта...?
А в мен всичко се руши и в душата ми се пука.
Изгубих себе си в очите ти — безкрайна зима, ...

Снощи ядох,пих,
просто се опияних
и се пуснах в нета.
Там викат –,,Ей, поета!
Недей да се наливаш! ...

А тази вечер даже хич не ми се пише,
стихът е всъщност само бял и празен лист.
И питам се: Дали по-прост или по-чист
би бил животът, ако вярвах във Всевишен?
По-прост със сигурност. Навярно като всички, ...

Тя не вика. Не вика с глас.
Не усеща нужда и потребност.
Вика в шепот и зове сърцата.
и в едно събира две вселени.
Тя е любовта, която не замлъква, ...

Реших, че ще бъда вече скандална.
Безбожно скандална!
Ще фрапирам вече, не с много фрапе,
а с гордо вирнато, дори не чипо носле!
Щом шлагер стана Васко Жабата ...

Пак се усмихвам на кривото огледало!?
На това което поставих на място...
където на мен ми харесва е тогава ,Защо?
Изглеждам уморен, самотен, тъжен.
Знам...че не съм от тези, обичаните. ...

Веднъж Ирена съзря мъж с познати черти между щандовете на луксозен магазин. Гледаше го дълго зад слънчевите си очила и вече бе решила да се откаже от опитите да го разпознае, когато изведнъж си спомни. Някога, не толкова отдавна, той бе млад учител в гимназията ѝ. Сега изглеждаше поулегнал, с посреб ...

1. Мъж в пицария.
- Извинете, по-малки пици нямате ли, че толкова не мога да изям?...
- Съжалямам, господине, нямаме - отговаря сервитьорът.
- Е, добре, донеси тогава едно шише водка и една кола*...
2. Мъж пред пенсионното люто псува и плюе. ...

По улици пусти върви босоного момче,
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач, ...

Защо фалшив е светът!
И как фалшиво е всичко!
Сив и студен е денят,
бие сърцето самичко.
Идващ прелом ни е чужд ...

Ще ми бъде ли тъжно ако няма луна
и звезди на небето не греят?
Ако космосът ръсне над мен пепелта,
тъмнини, след която белеят?
Ще ми бъде ли тъжно ако северен студ ...

ЕДНО НАУМ
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях! ...

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба "
текста чете: Кремена Николова;
участват: Кремена Николова, Атанас Борисов , Силвия Бонева, Красимир Козарев;

Гарата в градчето беше на самия му край, след последните къщи и улици. Тухлената постройка дори не помнеше кога за последно някой я беше боядисвал. Малка козирка, един перон и релси. Бързите влакове за големия град спираха само два пъти дневно, но пък желаещи да се качат на тях никога не липсваха.
А ...