ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! – ...

„Всяка радост е бременна с мъка“*
според алгебричната заръка.
Психологията е наука,
по човекодушие неука.
____________________________ ...

Ангел без крила
Познавам ангел и това е мама,
обичта ми към нея е много голяма.
В ранна утрин и в късен час,
бдяла е, грижи се с много обич за нас! ...

Бе, я си гледайте живота,
защото той си отминава!
Вашата изчерпва квота,
на всеки мъничко остава.
Във битието всякакви сме били... ...

Път
Какво е пътят на човека? Пътят е
Нещо велико - път между земята и
Небето. Истината, която човек в
Живота свой твори. Да се храни вечно ...

Аз харесвам есента!
В летни багри е гората!
Ходя мокър под дъжда
и се радвам на сланата.
Аз харесвам есента! ...

Обикалям в музей пълен с изложби на изкуството. Имаше множество картини с малко дребни описания под тях. Интересен е въпросът, защо изобщо съм на тази изложба?
Четейки стихчета, така наречените описания, на картините Ви в които показвате вашите дълбоки разсъждения, видях глупост по-голяма от моята.
...

Робърт Фрост - Прашният сняг
“Dust of snow”
Robert Frost
THE way of a crow
Shook down on me ...

Линкин Парк - Част от мен
(Album:Hybrid Theory EP 1999)
Част от мен не иска да си отиде...
Всеки ден ми напомня... колко я мразя...
Спрямо последствията съдя... ...

Ако знам, че ще дойдеш в нощта,
ще изгрея за тебе в небето -
в пурпур нов, в закъсняла луна,
в звездопад, път поел към морето.
Ако знам, че ще дойдеш в съня, ...

Лекарството ми против стрес
е, мили дами, Много секс!
А виждам, че сте все стресирани,
омотани в конци, филмирани,
забързани, изплезели езици, ...

Единствено изстрадалият пътят си знае цената му.
Бездомните кучета имат повече право на човечност от много "човеци".
Самотата е дар за интелигентния и преимущество за търсещия.
Промяната може да трае цял един живот или само един удар на сърцето.
Щастието не е в това, което искаме да изследваме, откр ...

Чакам!
Пия виенско кафе,..
Мисля,.....
Мечтая с влажните устни по тебе,
да се разхождам... ...

Обичам есента. Тя е различна,
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...

Една жена остава в паметта
на мъжката обител и сърце.
Една терзае вечно съвестта
и покорява мъжкото лице.
Една от всички ражда любовта ...

Времето неумолимо тича
и чертае бръчки по лицето,
а на мен така ми се обича!
Любовта балсам е за сърцето.
Всъщност май неправилно го казах. ...

"Мое лято"
Листите на календара се ронят в тишина,
като есенни листа, носени от свобода.
Отиде си лятото – пъстро,
с емоции незабравими, цветно и красиво, ...

Мостовете,
които цял живот градим
са отживели:
стъпки хорски -
калдъръмените тропоти; ...

Обичай,
обичай.
Додето сме млади.
Додето сме млади
и още невинни. ...

Бохем
Бохем съм и бохем ще си умра!
Ще си отида с чаша във ръката!
С красивата усмивка на жена!
С прегръдка и със болката позната! ...

ИЗПРАЩАНЕ НА МИНАЛИЯ ДЕН
... какво ти пука, че светът
те гледа – бял, варосан гарван? –
излъган – за пореден път,
и – за пореден път – повярвал. ...

Като че ли някой беше влязъл в хотелската стая и това я накара да отвори очи. Да, слънчевите лъчи се бяха настанили по стените и върху леглото. Тя излезе изпод завивката, облече набързо гимнастическото трико и излезе на терасата. Слънцето я приласка в обятията си. То се беше разположило върху морска ...

Право пред теб
Решението е „право пред теб“,
Пред очите твои, наши, често
Се намира то, работа, която не
Искаме да свършим. Или, ...

Някой знае ли го, къде се намира?
Подскача в главите ни, трудно стопира.
Криволичи, прескача през дните ни трудни
но намира своите начини, да ни събуди.
То, е нашето желание, мъничко, крехко, ...

К А К В О...?
Дали си ти, дали си си същия,
дали си тук или си някъде другаде,
дали е Сега, Преди или е Бъдеще,
дали си сам, ако няма ги другите... ...

Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...

"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"
Amelie from Montmartre
Вземи ме за изпът. Товар излишен,
баласта в светлия ти инак трюм.
Аз нямам нищо вече от предишното, ...

Религия наука отпусна -
възраждане.
Науката морала изпусна -
израждане.
В замък или кочина ...

Не ме е страх да не живея вечно.
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя ...

Ежедневие...
Скучаещо, развълнувано, боледуващо сърце...
От време на време го заболява.
Нещо го провокира да бъде засегнато от едни и същи закономерности водещо до тези три резултата.
Ежедневието на скуката: ...

СЕЗОНЪТ, КОЙТО НОСЯ С МЕН
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове. ...

ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат. ...

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека...
Защо ли пък ни бяха дните? ...

Ежедневки 110
1. Маскирах се, като истината... и останах без маски...
2. Заложих на черно... и излязох на червено...
3. Получих наследство... плащам чужди дългове...
4. Слях се с природата... погребаха ме... ...

Думите – бързи ручеи, нотите – дъжд светлеещ,
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...

Къде е истината...
Може би в очите на лъжеца,
успял да залъже Народа без право.
Химия, тайнство, прокоба...
И ето изчезва Народа. ...

Царе и пешки
Човекът много трудно осъзнава
допуснатата и редовна грешка.
От дете мечтае да живее в слава,
мислейки се за цар докато е пешка. ...

Ех, есен моя, моя златна есен,
усещам те с душа, сърце и ум.
Понякога – на вятър в дивна песен,
а друг път – на листата в нежен шум.
Жадувам да отпия сочността ти ...

Персефона скучаеше. Сколвайки през feed-а си в Instagram, тя въздъхна заради безкрайния парад от перфектно филтрирани чинии с брънч и инфлуенсъри, показващи своите колекции от кристални чаши. Не че тя не харесваше живота си. Да си богинята на пролетта и растежа беше хубаво — цветя, слънце и лудуващи ...