Не ми крещи, не обиждай,
не прекалявай, недей.
Не си на себе си.
Не съм и аз.
Не е честно, знам. ...

Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...

Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...

ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...

Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...

Лято бе -
а тя сама с безкрайното море.
Лято бе -
усеща се кръженето на птици.
Лято бе - ...

Село Воден днес гори,
каква ирония, нали?
Хора, животни, бягат,
някак да се спасяват.
Но огънят ги обгражда, ...

В моменти на изпитания се вижда
каква стойност имаш, дали си годен!
На пострадалите никой не завижда,
тежка е съдбата на човека народен!
На хората къщите пламъците изпепелиха, ...

Живееше в малкото градче Мезандийка една жена на име Кюфтета Иванова. Кюфтета беше необикновена жена. Със своята кръгла фигура и весела усмивка, тя винаги успяваше да привлече вниманието на околните. Всички я познаваха и я обичаха, а тя пък ги радваше с гостоприемството си и, разбира се, с вкусните ...

Ето ме отново, в главата ми строя стена,
между мислите ми, спасявам детската мечта.
Цветни спомени пазя, преди черно-белите да ги погълнат,
в меланхолията си, в тъмнината им да се удавят.
Домът ми пустее, не живея в него, а в ...

Не ставам за обичане, любими,
не ставам за дуели на честта,
ако към теб посегна, спри ме!
Ако ли не, залиташ в пропастта.
Не ставам за цветя и свещи, ...

За жалост, има констатация-
запада бързо нашата нация
и мнозинството от народа
направо си е ,,гола вода".
Аз пич съм готин и красив. ...

Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук, ...

Говори!
За теб, за изгрева, за Бог,
за двама ни, за цялата Вселена.
За Истина, създадена с Любов,
която сред безкрая е родена. ...

Дядо,разкажи ми за онова сушаво време,
когато по Илинден рукваше дъжд...
Нали спомените са в душата ти бреме?
Дядо, защо се разплака на мига изведнъж:
нима Свети Илия тогава дойде от небето ...

Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...

МУСАКАТА НА МАМА
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...

Да те забравя, нямам сили
Да те забравя, нямам сили,
денят е лятно слънце и мечти
и стиховете музика открили,
повтарят името ти, в тях си ти. ...

Дъждът облича старите сгради
в прозрачни дрехи, от течен кристал.
Мие улици, коли, площади
и отнася старата кал.
Всяка капка пречиства града ...

И така..
Той я четеше, а тя се усмихваше.
Не беше точно разговор,
в който водиш диалог.
Но тя и без това не обичаше, ...

Ех, да беше и ти Християнин!
Че да мога да ти споделя -
как на Господ все се моля да си мой и да те имам.
И как навръх Великден аз слушам камбаните,
които весело шумят из малката църквичка ...

На Дамян
Как бързо нижат се годините,
без твоя поглед миличко дете.
Като пустош при бедуините
е нашето посърнало сърце. ...

Докосвай ме нежно, само с поглед и усмивка...,тъй както дъждът докосва зрялото грозде през юли, топлият дъжд с влажният дъх на свобода. Аз съм забраненият плод и лудостта, която ти връщат спомена за младостта. Разцъфваща илюзия в очите на дете, остаряло за миг, отново се събужда...Треперят устните н ...

Слънце мило пак изгря
огнено - земята пари,
а небето посивя
тук – там облаче го шари.
Виж, увехнаха цветя, ...

Била си ми майка във дните значими,
когато живели сме в минал живот.
Във този сме близки и много любими,
от нежност обзети сме,мъж и жена.
А днеска и утре дори да умирам, ...

Обичам си децата... и техните деца!!!
Защото те са моето, което искам да
оставя на Света... Истинското.
Не търся разбиране, не за това!?
Как искам обич да тържествува в Света. ...

Как си днес, лудо момиче,
годините вече тежат ли?
Къде ли е волното птиче,
криле му още кръжат ли?
Лудо момиче, кажи ми, ...

Раздялата мирише на липа,
на дъжд, отчаяно залял тротоара,
на стиснатите зъби и кръвта,
която вкусваш малко след шамара.
Раздялата е в пустия и тъжен бряг, ...

Обожавам те наесен
и във всичките сезони...
Под стрехи без птича песен
сред тайфуни и мусони...
Обожавам те в октомври, ...

Прости ми...
Непоканена пристигам...
Просто следвам порива
на Собствената си Душа...
Незнайно как... ...

Искам държавата ми да цъфти,
но да стане това явно не е лесно!
Но може да се сбъднат тия мечти
и ако тъй стане - това ще е чудесно!
С усилия, воля, мъки държава се гради, ...

Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне, ...

Как ожоги на побелке, непонятны как и я…
Молчат Дома - ''Клетка''
Врати и етажи,
безконечни миражи:
Дълбоко в сърцето ...

Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...

...И запя Дъждосвиреца отново!
След сушата гласа си не пести:
усещането за дъжд го възхити!
Небето събираше облаци оловни!
Хората изгаряха от юлски огън! ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...