Мамо, мамо, виж - усмивка
oт цветя на небето разцъфтя!
Да, мъниче, след дъжда
щом земята жажда утоли
и отмие всичките злини, ...

Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...

Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...

ЛИБЕТО МИ СНОЩИ МИ ПРИСТАНА
... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи. ...

Промяната на вятъра ни свАри
с лекьосани ушанки на глави.
Той сякаш бе дошъл от Калахари,
потта изби по нашите страни.
Навсякъде разцъфнаха дървета, ...

Когато вали дъжд е омагьосана гората.
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...

ВРАБЧЕТА В ШЕПИТЕ НА БОГА
Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба, ...

Докосвам силуета на нощта,
повярвал в пеперудите на мрака.
На своите несбъднати крила
летя към тях с надежда, че ме чакат.
Умират те от всяка светлина, ...

Погледът ми те гали
и ръцете, и те.
Изненада? Едва ли,
това го знаеш добре.
По извивките меки ...

ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 3
Арктур.
Твоята светлина е много красива. Червена, подобна на кръв, но въпреки това пурпурната ти аура е някакси привлекателна - такава, която кара човек да се смее, да му е приятно.
Подобно на червено вино ти опияняваш хората и топлиш им сърцата, щом опознаят те добре.
Твоята дълга ...

Небето нощем е дълбоко,
потъвам и не стигам края.
Небето нощем слиза ниско,
навярно да го разгадая.
Ала се губя в необхватното, ...

Поръчах си Ноев ковчег.
По старите цени.
Новите не ми допадат много.
Но що да сторя?!
Все някъде,с някого,някак си ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЛЮБОВТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Говоря сам със себе си и със света в мене,
като добрата любов.
Този свят, който е в мене, расте, диша, мами ме ...

— Да се сбогуваме ли,нежни Луноходе?
Не сме морето, прегърнато от слънчево небе
и в хоризонта нежно, далеч, далеч да ни зове.
-— Да се сбогуваме?! Къде? Кога?
Коя посока си избрала Лъчезарна? ...

Когато синкавите спомени
си тръгваха от мен,
като мъгла,
като неискано внимание,
в ласкавите опити ...

Предоставят се субсидиите тъй големи
на техните партийци алчни, ненаситни,
а пострадалият в контейнер ще дреме...
това му осигуриха политиците "елитни"!
https://zonanews.bg/bulgaria/nastanyavat-horata-bez-dom-sled-pozharite-v-kashti-konteyneri

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...

Жълтото по бельото ни напомня!?
Че нещо не ни е наред.
Мирише...на какво!?
Никой не смее...да пророкува ,Защо?
Потъва,Народ със история... ...

Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...

Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме ...

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...

Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана, ...

Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...

Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно, ...

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...

ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 2
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...

Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...

Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...

От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга, ...

Годината е 1882, денят – 28 декември, градът – Вайле, а държавата – Дания. На тази дата в това неголямо населено място се ражда Eйнар Могенс Вегенер – талантлив датски художник. Той рисува забележително красиви пейзажи, които му помагат да се прочуе сред ценителите на художественото изкуство в своят ...

Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...

В кривото огледало на душата ти
образът на другия.

Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...