Ти си тишината в сърцето ми,
но в погледа ти виждам светлина.
Не разбирам, каква е тази тъга,
когато в теб се крие моята мечта.
Дали усещаш същото, не знам, ...

М Ю Н Х А У З Е Н
Приказката за барон Мюнхаузен
е много велика метафора,
подробно и дословно обясняваща,
натрупването на археологичните пластове. ...

​​​​С побелели без време коси, обляна в сълзи, приседнала на гроба на детето си, една майка говореше на своя син. Говореше и на Господ.
-Защо? Защо Господи Боже наш? Защо ми го взе при себе си толкова рано? Той беше ангел за всички нас тук на земята, Защо полетя тъй внезапно към небесата? Как така н ...

Студът отдавна е превзел света.
Не му е нужна снежната стихия.
Потънали изцяло в битие и суета
сърца отново чакат коледна магия.
Небето пали приказните си фенери. ...

Мила мъничка, Мадлен!
Щастие е, че вярваш ти в мен.
Радостното е дори,
че имаш приятели добри.
Лошото го забрави! ...

Живял в България един писател,
неуморен бил, романтик, дори мечтател,
пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,
и не спирал да твори чак до зори.
Но налегнали го разни мисли и съмнения ...

Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...

Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...

''Животът е низ от приключения, възход и падения. Спъваш се и падаш...
Изправяш се, поотупваш дрехите си и смело продължаваш напред...''
неизвестен актьор - ученик на Софокъл .
Намерих адреса. Два джипа , сив Хюндай Санта Фе и бял Range Rower Sport спряни отпред
Засмях се, големи джипове и само глав ...

Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.
Ала дълбоко в мене интуиция ...

КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...

Играта бе без край,
бе по-вълнуваща от страйк-а.
Играехме на самураи.
Аз – самурай. Ти – самурайка.
И всеки имаше си меч, ...

СЕБЕПОЗНАНИЕ
С перфектни – пълно! Аз не съм от тия!
Но грешки рядко случва се да правя.
Гръдта ми музикална е кутия –
със звук на лира и на незабрава. ...

Как да те спечеля?
Как да те направя мой?
Влюбвам се във тебе, за беля.
А жените около теб- колко ли са те на брой?
Знам, че съм специална. Специален си и ти. ...

Днес, храним ли илюзии
към нашия фатмак,
протестите във Грузия
ще станат тука факт.
С противна - коалиция ...

КЪСИ ДРАСКИ ВЪРХУ СНЕГА
През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне. ...

На тебе, Нанинко!
Не ме оставяй сам-
сред блясъка тъжен-
на звездите!
Не ме оставяй сам – ...

Няма вечни пътеки.
Няма вечни звезди.
Има – вечни сезони.
Има вечни треви.
Няма слепи пожари. ...

Мнозина от вас са чували името Мартин Нимьолер .
Германски богослов и поет, роден в края на 19 век ,
доживял до 92 години . Някакви 5 години не му достигнали да види
падането на Берлинската стена. Но не това е най-важното за него.
Може да отбележим няколко факта, от интересния му , изпълнен с превра ...

Линкин Парк-"Разруши Моста"
(Aлбум:"From Zero")
Твърде невеж си,за да се провалиш...
Мога да го видя с просто око...
И дори не мога да разбера дали ме лъжеш... ...

ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...

Тишината без думи
нещо свое нарежда,
а светът е безумен,
с много криви надежди,
с много смели завои ...

Скроих си свят.
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена, ...

В нашия древен град
трудно намираш
с кого да се видиш.
От всяко дърво
те гледа некролог. ...

Не говори, декември е красив,
разбрахме го по нежния му лик,
изписа със дъждовния курсив,
на любовта забравения стих.
Ръцете да говорят вместо нас ...

Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада ...

Общо взето
всичко вече е дадено ,
всичко е взето...
Пито-платено
счупено-купено , ...

НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...

Не, тя не е шумна.
Не, тя не е широка.
Не е и дълбока.
Но е сгушена в ръцете на тайните и сенчести дървета.
Тя си ромоли тихо. ...

Отново съм съкрушен.
Не знам за кой път –
стотен или хиляден.
Знам само, че не мога така.
Не трябва така. ...

Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...

Клекнал народът, свел и главица
да пийне "от извора" глътка водица.
Ала от жажда даже не вижда,
колко е кална онази ръчица,
дето пои го... Ама не хае ...

От картата пореден дебит
и скоро ще ни трябва Кредит.
Бензин догоре газ до дупка
сирени идват давай чупка.
Куките ни гонят; правят ни засада ...

Честита пролет нежна –
скептик с угаснала
в очите ти
жерава.
Живей на таз Земя и нека ...

Есенен полъх
Ти,
ти спази своето обещание
и дойде възседнала вятъра точно навреме,
за да ми покажеш, че нищо не е загубено, ...

Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...