Изковах си от злоба стрели
и с отрова (омраза) ги смазах.
С тях ще стрелям по чужди мечти
(вече твоя една набелязях...)
Кефи ме, колко як е токсинът - ...

Откакто Синевата – воала си разкъса.
И птицата в небето престана да хвърчи.
Зората тръгна боса, направо през Марица.
И залъкът ми после, започна да горчи.
Тогава се опитах да тръгна през Балкана, ...

Тази синя табела със бяла
категорична стрелка,
която (макар да е няма)
сякаш махва с ръка
и ни казва "Направо ...

Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...

След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...

Бездарница съм сляпа аз...
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия!
Каквото Господ ми е дал... ...

И пак забълбука небето –
мехурчета, капки и прах.
И уж е сърдито, а ето –
разлива се в локви със смях.
И джапа без джапанки дръзко, ...

Бездарна
Бездарница съм сляпа аз...
Така съм се родила!
Да давам всичко и да се раздавам –
това е мойта орисия! ...

Прегърни ме.
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...

И така, след като в серията "Бебо Дебелия" оставихме Старите птици да движат стройните си тела насам-натам из Дома, дойде време да разкрием и една Тайна. Тайната на Случайния Посетител.
Истината е, че той съвсем не бе "случаен" и появата му пред вратите на "Старчески Дом № 3" също не беше свързана с ...

Има души, които идват
Правейки ни по-добри и по-човечни
Има други, които само грабят
Крадат от нас време, любов
А ето те и теб ...

Фронтови репортажи
Дрон-майка отказа да излюпи новата партида камикадзета, поискала по-голям облачен сървър и по-малко прах.
Военен съд осъди чатбот на 150 години дефрагментиране заради пораженски лозунги и системно триене на харддиска на генерала.
Навигацията на ИИ обърка вражеския щаб с хипермарке ...

[Verse 1]
Когато градът заспи
отивам пак при нея.
Залагам душата си —като губеща карта
а тя се усмихва — и всичко започво отново. ...

Прегърни ме.
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...

В света от стомана, от крясъци, бързане,
където страхът ни превръща в стени,
любов е съзнателно наше обвързване –
пазител на крехките, светлите дни.
Не е тя отсрочка. Ни вятър в агония, ...

Омразата ме дýши като ястреб,
изгризал пак плътта ми вледенена.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...

Честит рожден ден, мила Танче.
Ти винаги си много точна и свестна.
И винаги си ни едно добро другарче.
Макар че знам, че не ти е лесно.
Но аз ти пожелавам много късмет. ...

Дефиниция: Метасинергизъм е оригинална авторска концепция и художествен стил създаден от българската художничка Мария-Маргарита Дянкова И.-Гетова, за творческия процес като органично, еволюционно създаване на художествена форма, в която натрупаният във всички сфери опит не се подрежда колажно, а се ...

След като взехме решение да прекратим пълномощията на Пешо, ние се озовахме съвсем скоро в кварталната кръчма, за да обсъдим стратегията по-нататък.
– Нам е нужна подробна пътна карта – уточни Владислав, когото наричахме Слав.
Навън се стъмни и запръска ситен дъждец.
– Какво? – не разбра Ставри, ког ...

Когато тънка нишка златна вън е
зората, а небето поглед свежда,
усмихва ни се с поглед още сънен
и слънцето – сънувало надежда,
която тича боса. Пътят бял е, ...

Виното без тебе ми нагарча,
няма чувства в него, не искри.
обич трябва и едно начало,
дето няма край в добрите дни.
Виното без тебе е различно ...

Без любов ще си живея
Над тъгата ще се смея
Че си имам аз партньор
Най-умелият жонгльор.
Сутрин пише есемес ...

МИТЪТ ЗА СИЗИФ
Разсъждения от преди повече от тридесет години
Едва ли в съвременния свят може да се говори за еднозначни и непоклатими твърдения. Заслугата на философската мисъл от втората половина на двайстия век е в осъзнаването на абсурдността на битието като цяло и особено в идеята за абсурдния ...

Финални завеси
Помниш ли, любов? По рози летяхме.
Бяхме магия. Днес сме абсолютна тишина.
Любовта оглуша. А зад напукани стени,
прозира нашата до кости голота. ...

Мантинела.
Дупка.
Мантинела.
Пак дупка.
Не ти ли прави впечатление, ...

Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...

Посребреният Поет
(На Ивайло Д.)
Здравей отново как си приятелю ти,
още ли преследваш свойте мечти?
По твоята коса вече сребро блести, ...

Леон яздеше, мълчалив като призрак, и се стараеше да не поглежда зад гърба си. Струваше му се, че тази тактика, която бе възприел още след напускането на Константинопол, е единственият начин да оцелее. Вече не мислеше нито за мъртъвците от предишната война, нито за бедняците, които бе срещнал по път ...

Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...