Затворихме кутия- точка, минало!
В бъдещето водим платноходките...
По моста крачи времето изстинало,
унесло се навярно от разходките?!
Препускаме със вятър през вълните, ...

​Нощта облича черната си рокля –
сатен, ушит за грешници и за крадци,
и всеки, преклонил се пред нагона,
готов е да раздава евтини лъжи.
​Върти се дансингът от празни обещания, ...

През 1983 година в София една осемнадесетгодишна девойка ражда момиченце и умира. Била е студентка – първи курс, с плитка и големи амбиции. Влюбила се в много по-възрастен мъж – уважаван университетски професор. Той имал име, авторитет, семейство, кариера. Тя – само любов и доверие.
Когато разбрал, ...

Изразът „хляб и зрелища“ за пръв път е употребен от римския поет Ювенал. Смисълът на този придобил широка популярност израз е, че докато обществото е погълнато от потребното за стомаха и от удоволствията си, то няма как да е ангажирано с истински значимите събития и нравствените въпроси на ежедневие ...

Кой ме изпрати в Едемската градина?
Кой и защо така нищожно ме проклина?
Научи ме да живея в напрежение и в страх,
да не извърша някой нов, егоцентричен грях.
Мечтите имат вкус на забранения плод, ...

Безплътният дух на избрания боец се намираше сред безкраен океан от тъмнина, който излъчваше абсолютен покой и сигурност. Пред душата на умрелия мъж стоеше ярко сияние от енергия и божествена сила.
-- Здравей, Грен! -- каза ехтящ глас, с блага, приятелска интонация.
-- Аз... мъртъв ли съм пак? Загуб ...

Нескромните ми изследвания на несъществуващи източници доказаха двусмислено.
Прераждането е форма на преумиране.
Гробът е втора утроба, противозачатъчни средства са невъзможни.

любов не се ли
уважава - в нелюбов
преизбуява
и безжизнен - сив и сух -
животът запустява

Пред вас е последната част на тази стихотворно-песенна история, приятели. Нека пожелаем на нашите лирически герои, да изживеят в обич и разбирателство годините, които им е дал Бог, здрави, жизнени и млади по сърце!🥰
СЛУЧАЙНО СРЕЩНА НИ ТРАМВАЯТ – ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Не беше сън. Житейският сценарий
е дело ...

Не е сила юмрукът, свит до болка,
нито гласът, разтърсил тишината.
Не е сила бурята над полето,
а коренът, останал под земята.
Когато гневът като огън се надига ...

Том и Бет вървят напред.
Те с децата са щастливи!
Том не ходи на гурбет...
и са страшно пестеливи.
Бет спестява за море - ...

Минават дни и месеци, години,
а споменът за теб във мен гори!
И няма сила, която да ми забрани,
за теб сърцето мое да твори!
Загубих светлината в своя ден, ...

Посветено
Честит да бъде този ден рожден,
за тебе, мъжо мой, изпълнен с красота!
Бъди от всички с обич поздравен
и покорявай върхове в света! ...

– Къде е Андро? – попита угрижено поп Мартин, щом двамата със Сосандра се появиха на прага на Общата стая. – Зюлфикяр свърши ли работа?
– И още как! – възкликна Джемшид-Вълкан и се потупа по пояса. – Затворихме я най-малко за сто години. Никому няма да навреди повече. Ще скрия Купата на Змийския ост ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава девета
Обезсилващата немощ на Сокор
Вандумът на Малаки се „пробуди“ чак след бал и половина, едва на границата между пролетта и лятото. През това време Сокор бе бил все по-сърдит. Сутрин тръгваше рано, често без да й се обади. Вечер се ...

Посветено
[Intro]
Честит да бъде този ден рожден,
за тебе, мъжо мой, изпълнен с красота!
Бъди от всички с обич поздравен ...

Карах през къра цял живот.
Явно, бил съм идиот!
Ядох, пих, посред нощите.
Не мислех хич за старините.
Без да мисля щраках с пръсти. ...

Чакай, чакай, а защо не артистка, преминава от роля в роля.
Е, хайде и аз, какво може да задигне от къщи, най-ценното съм аз, да де, така си мисля за моя изгода.
Появи се в широк черен панталон, шарена туника, изглежда копчетата са се свършили и беше малко поразгърдена...
Сега да се престоря '' Ох, ...

Тайната пътека към върха
Когато си паднал веднъж
и с мъка изправиш си снагата -
спри! Огледай се! Посоката смени!
Превий тяло! Наведи главата! ...

Градинка си имаме, съвсем скромна -
с дървета, цветя под прозореца...
Отморяваме очи, когато можем,
хапваме и плод, с грижи немного...
Чирикат птици - денем, дори нощем ...

Притежаваш цялата си свобода,
в ръцете ти е тя.
Искаш да тръгнеш,
но уви – ключът го няма.
Как ще излезеш, ...

Мирис на трева и мокра пръст и,
спомен за отминалия дъжд.
Тихичко промъква се на пръсти,
мракът зад гърба ми. Изведнъж,
хей такава мърлява и кална, ...

> И всеки път, когато заболи,
>
> посягам към белия лист
>
> с надежда нещичко да се роди ...

Изпод килима на отминалата младост,
ако мога, ще изровя от калта -
онази тъпкана от злото воля,
да мога сам да си простя.
И бих на Господ тихо се помолил, ...

Не търсим ни близост, ни дружба, ни допир.
Живеем на свят разстояние.
Понякога действаме, най-често с "копи".
Пропускаме някое хранене.
И тъй се гордеем с онази диета ...

Дойде време за разплата –
Плащам за извършения грях.
Заключена към теб е вратата –
Сам стоя на морския бряг.
В узото виждам твоето отражение – ...

Дойде време за разплата –
Плащам за извършения грях.
Заключена към теб е вратата –
Сам стоя на морския бряг.
В узото виждам твоето отражение – ...

Преди да продължи напред, през средния отвор, Грен измъкна мечът си от земята и го прикрепи пак, към своя гръб. От проходът по средата наистина идваше полъх на по-чист въздух, вместо обичайната смрад на застояло и разлагаща се плът. С надежда в сърцата, че скоро ще излязат и че ужасите са към своя к ...

аромат
макът сънува
целувките на пчелите
***
в скута ми ...

Бог седи на ръба на поредната вечер,
а ръцете Му трепват от нашия грях.
Уморен е, уморен е, човече,
и не крие горчилката, има и страх.
Той ни гледа - през нашите рани, ...

Той седи срещу мен
всред крайпътните макове
като огнени светулки
очите му искат любов
там, под стария орех ...

Намерих те някъде в полето.
Сред цъфнали теменуги и синчец.
Намерих те случаѝно ли в сърцето
обсипан с пъстроцветен венец.
Намерих те сред изгрева на слънцето. ...

Счупени ли сме?
Вероятно...
Вече не търсим близост...
Отдавна знаем, че е за кратко.
Вече не чакаме мила дума... ...