Излишното душата ощетява
и душни са ненужните неща.
Излишеството даже наскърбява
и тегли ни към гняв и пустота.
Звучи невероятно, ала няма ...

Нима не бе достатъчно,
че се обичахме
и трябваше ли думи да редим,
да се раняваме излишно,
да се надиграваме ...

Животът ми е сив и скучен,
лишен от радост, от тъга...
Все едно и също се повтаря:
часовникът, професията и съня!
А искам да живея, да обичам! ...

>> Когато някой злостно нарани ни
>>
>> със думи или с действия зловредни,
>>
>> направо да си кажем - да, боли ни! ...

Колко трудно е без теб -
не ям и не спя дни наред.
Всичко за мене си ти.
Без тебе нямам мечти.
Бих ти простила всички грешки! ...

Едно малко непукистко стихотворенийце
Дали ще живея безчувствен и сам,
или ще се рея в любовна омая -
какво ще се случи не ща и да знам,
защото, приятелю, все ми е тая! ...

По лицето и капки дъжд се стичат,
в очите му сълзите напират.
Към края тъжен двамата крачат,
но думите кратки сърцата не намират.
Уж е пролет, а те не усещат. ...

Без никого, с когото мъката да споделя,
без право да обременявам другите със своите проблеми,
останала съм аз със себе си съвсем сама,
сама със своите нестихващи дилеми.
Боли ме силно! Тази самота! ...

Тази ода написах за един мой колега, наистина уникален.
Фифи ли?
Не го познавате?!
Невъзможно! Просто неестествено!
Екземпляр чудесен! ...

Когато... тогава
Когато рибарят улавя
в мрежите дългия ден,
когато слънце изгрява
у теб и у мен, ...

Кой
Кой гони вълните насред океана?
Ураганът ли?
Ураганът без жалост ги мята,
впил ръце във косите им - ...

Тя притиска моята душа -
като тежък камък
нежно цвете...
Тя гърми...
Тя боли... ...

Защо ли, Боже, влюбих се в лъжец,
на мен се падна най-големият подлец.
Врече ми се той в любов,
но едва ли за сериозна връзка е готов.
Ежедневно ме наранява, ...

За теб
Никога не съм била аз по-сама.
Никога, дори и във смъртта...
Ти накара ме да се крия от деня
и да се страхувам от нощта. ...

Някога си мислех,
че имаме всичко.
Някога чувствах,
че Раят е наш.
Някога сълзите ни ...

При нея влязох в късен час.
Тя бе заспала - засияла
навън луна бе – одеяло
бе свлякло се от фин атлаз.
По гръб лежеше тя, открила ...

Ники примижваше срещу слънцето и сякаш с поглед го теглеше надолу зад хълма.
Допреди малко бе цепил дърва, защото нощем ставаше хладно. Сега отпиваше от кафето си, което междувременно бе приготвил на вече запалената печка и се чудеше кога и защо баща му е изкопал този трап зад къщата.
Съседите бяха ...

***
Класът кален сред кал гази.
Кален клас мравка полази.
Боса в калта калинки търся,
в кални пръски нозе кърша. ...

Уплаши се, нали?
Не, не казвай! То личи!
Виждам страха в очите ти,
чувам го в мълчанието ти...
а то боли, знаеш ли? ...

When The Children Cry
Little child
Dry your crying eyes
How can I explain
The fear you feel inside ...

Понякога животът е гаден.
Понякога животът е крив.
Понякога се случват едни такива неща,
където те изкарават извън кожата ти.
Понякога си радостен. ...

Опитах се
да бъда силна,
но уви, провалих се...

Царица на красотата
Сама, насред градина пуста,
в цялата си прелест и неземна красота,
скрила болката си зад червената си маска,
привидно щастлива си живее тя. ...

Виждам те в сънища, белязани с тиха тъга.
Откривам те в мисли, потънали в самота.
Докосвам те, мислейки за нежност облечена в хлад.
Прегръщам те, искайки да бъда сега твоя свят.
Желая те, но спирам порива луд - ...

Обичам първото зелено -
пролетното.
Дори въздухът хлипа
от възторг
и изригва любов. ...

ЩЪРКЕЛЪТ, РЕКАТА
И ЕДНО ЖАБЧЕ,
КОЕТО ВЕЧЕ
ГО НЯМА...

Купи ми най-скъпите бои, платна,
толкова пари - хвърлени на вятър.
За мене искаше най-доброто от това,
с което се създава цветови театър.
Млад художник бях - хазяин ...

Спомените казват - те са вечни,
но всичко зная се забравя...
Времето коварно с дни и часове красиви -
спомени във нас то заличава.
Убива то и смях, и сълзи, забулва ги ...

Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич ...

- Каква ти каза вчера той, че си?
Добра до глупост си била, така ли?
Той няма твойта чувственост, нали,
а сърцето му е мускул от... мазоли.
- Защо тогава търси ме, кажи? ...

Обещай, че без мен ще живееш,
обещай, че без мен ще гориш!
Обещай, че без мен ще умееш
все така устремен да пламтиш!
Обещай ми, че няма да плачеш ...

Късно е...
Открехната врата. Тъмнина.
Една лампичка светва... твоята.
Две стъпки в нощта. Мъгла.
И моята с твоята блесва, докога? ...

Паважът е мокър от ситния дъжд
капещ с лекота от небето
срещала съм този образ неведнъж
когато се мръщи сърцето
Бурята утихна навън ...