И тази нощ... ракети падат в Киев:
по молове, алеи… в някой дом!
Сирените не спират... злобно вият,
а в бункера на кремълския гном
един примат със сянка нечовешка ...

Когато вечер в стария Балкан
луната гасне в вълчи облаци,
се спуска тиха мъгла — бездънна,
родена в сенките на самодивски танци.
Тя пълзи край черни буки, ...

Музика, текст: Пламен Сивов
***
Сини струи, мокри въженца
над земята размята дъждът.
На града във бетонните менци ...

И гледам – щедро маргаритки златооки,
нехайно сякаш май в тревата е посял,
щурче припява нейде в тихата си жал
и вятърът понася в хиляди посоки,
копринен облак. Горе в планини високи, ...

„„Сънувани“ „безсъния“ „гнездят“
по „хребета пенлив“ на битието -
в напразен опит да го подредят,
„насичат“ на „беззвездия“ „небето“!...“
Звукът от Служещата за фон на аудиопрочита прекрасна гръмотевична буря е разпространен за свободно ползване в сайта pixabay.com. ...

Рано на другата сутрин, още преди изгрев слънце, попът яхна един от конете на Спас и замина за Хезарград. Щом влезе в града, се отправи към кервансарая Куршунлу хан (4) в центъра, където остави коня, а после, без да губи време, тръгна към конака. Влезе в приемната на кадията и поиска среща с него. И ...

Животът, знаеш, к'вото ти даде,
възможно е да бъде по веднъж,
и затова прегръщаш ти с ръце,
каквото дойде - изгрев, пролет, мъж...
Щом носи положителна емоция ...

Ние сме от Джипсиленд
-"Страната на кючека"...
Бангаранга си е нашият - "запазен Бренд"
Еех..., как ли ни завиждат чуждите мангали!... Некааа!...
Сега сме "центоро и на просветата" ...

Предаден на нежното равнодушие на света в нощ, изпълнена със значения, нима не усещаш особена връзка с вибрациите на звездите, които трептят в хармония, космически отеквайки музиката на сферите? Докато затваряш очите си, твоето същество ще разложи своите елементи и още при следващото мигване ще се о ...

Нощта е нереална, неподвижна е съвсем,
звездите светят като въгленчета добрина,
снегът се сипе тих, танцуващ и студен,
вали снегът от ясни, черни небеса.
И някак страшно е, и не съвсем, ...

„Изкушението да „подпечаташ“ безапелационната си победа със смазващ „удар“ по „падналия“ е неустоимо. Парадоксално или не, точно то е началната точка на „свличането“ ти към „дъното“, често пъти - безвъзвратно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Полъх вятъра в дим цигара
мислите ми сърце не слушат
стакан до мен мой брат
и ако си ти не знам
в нощ под луна ...

Остана ми след теб една цигара
и да ти кажа – плаках много дълго,
но в миг пораснах там на тротоара,
защото пих горчилката до дъно.
Ще я изпушим заедно... когато... ...

Пианото засвири
До болка познатата мелодия
Победителят взима всичко
Тихо зазвуча
За нещата, които не можеш да промениш ...

Куплет 1:
Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали оръжието, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война. ...

Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали го този меч, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война.
Нека ехото заглъхне без следа, ...

Недей посява в тишината
страхът от вчерашния студ.
Сърцето е гнездо на вяра
и в него ти ще бъдеш чут.
И в него ти ще топлиш красотата, ...

Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...

Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...

Предизвикателство е да избереш да бъдеш глас, да създадеш своя свят, да се стремиш да бъдеш чут, да извикаш, а не тихо да шептиш, когато обстоятелствата се оказват не особено привлекателни за теб. Като всяко друго нещо в този живот и гласът се гради. Онзи глас, с който заявяваш “Аз съм тук!”. И има ...

Обичахме се ний като деца,
но много чисто, искрено, дълбоко
и само в спомените мяркат се лица,
но пак ми липсваш - рядко, но жестоко.
Поехме пътя неусетно, ...

Всичко е на коленете на боговете.
Омир
Беше ранната есен на 1988 година..
Краят на септември, а лятото никак не бързаше да си тръгва.
На главната улица в Кюстендил, много близко до хотел Велбъжд, имаше едно кафене. От първите частни по времето на соца. Закритата част беше поместена в бивш гараж. А о ...

Чашата застива мъчно -
изпита, изоставена дори
Още една цигара в късно,
далечно, чакащо "преди".
Там живея аз със любовта ни. ...

Посветено на Z
Отварям очите си. Искам за виждам.
Бялата стая.
Бели стени.
Чист въздух със свежест кристална да вдишвам. ...

Семейството ми
Е дърво
От него
Ронят се листа
И наскоро ...

Посей добро всеки ден от живота си
и предай го в ръцете на друг.
Пресъздай чрез доброто мечтата си,
като слънцето топло на юг.
Запечатай усмивки от погледи ...

Роден съм в технологично време и съм от поколението, на което телефонът е станал като естествено продължение на дясната ръка, слушалките почти са се сраснали с ушите ми, а очите ми са ежеминутно фокусирани върху светещия екран, откъдето ме залива приятно всякаква информация, поднесена в най-различен ...

Той е родом от Перник -
кварталче на София.
Безсърдечен неверник
с душевна атрофия.
Кара Голф - яка тройка, ...

Един помияр, със задник червен,
реши да охули и Дара.
И комунисти - кретен до кретен,
му клекнаха в поза "диария".
Бездарникът стар - баш честушков писач, ...

Мен ме пускат за присъда
В коварство съм вероломен
И наказан аз ще бъда
Подобава с начин сгоден.
А задето Бог оскверних ...

Нареждаш шахматната дъска,
а аз сипвам си питие.
Питаш ме какво ще заложа,
предлагаш да е моето сърце.
Дръпвам силно от моята цигара, ...

За космоса мечтая,
Вселената да видя.
Сега ще поиграя,
в небето ще политна.
Точилката на баба ...

Едва приседнал за отмора,
душата ми се втурва във мига -
пейзаж и влак; и хора -
подминахме една река...
Усещам, чувствам всичко - ...

Дори да има хиляди вселени,
единствена вселена си, безкрайна,
с теб ми е топло, с дума споделена,
с мълчание, в което няма тайни.
Душите са свободни птици, ничии, ...

Тя едва ли те мрази. Във нея е празно и тъмно,
а омразата, знаеш, изисква да има останки.
Във безименен гроб, шепа пръст само хвърли на дъното
и умряха във него и Бог… и любов… и романтика.
После тръгна сама, заизкачва по пладне баира, ...

Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Синият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
ПРИПЕВ: ...