(песен от филма "Ирония на съдбата")
Със мене нещо странно става.
Приятелят не се вестява,
а идва в празна суета
разнообразната неТя. ...

От няколко дни, при залез слънце в селото се забелязваше странно явление, което създаваше голяма паника сред живущите. Хората бяха станали неспокойни, тъй като повечето от тях не намираха почти никакво логично обяснение в това, което се случваше. Дали защото приемаха видимото буквално или защото не ...

“Стоя на ръба!” - казваш си някак гордо, само на себе си, но не защото си егоист или криeш нещо от мен. На ръба на какво обаче? На ръба на пропастта от отчаяние; или на ръба като смело рискуващ живота си акробат? Ей на този въпрос не можеш да си отговориш… И аз не мога да ти кажа отговора. И дали ст ...

Били ли сте някога в Рим? В Колизеума? Да?
Тогава си спомняте сигурно слънцето
на хиляди точки нарязало камъка.
Арената обла и стълбите прашни
със ложите, разрушени от времето. ...

Ръка без дух се там явява,
бяла като прахче радост ме пленява.
Парченца вечност тракат и приканват тъмнината,
следсмъртен стон разстила тишината.
Докосва ме отново със сухите си пръсти, ...

Розовото огледало
разбито в ъгъла стои,
парчета стъкло разпиляло
незнайно съкровище спи.
Виждах във него морето, ...

Искам толкова много
от света да ви дам,
радостта на звездите,
мъдростта на деня,
чучулигина песен, ...

С парфюм на “Ангел” е!
Разпуснала
коси в безкрая.
Вълни
трептящи непрестанно, ...

Не знам от къде да го почна, как да го изрека, дали да не го изпея, а може би да го изкрещя с риск да загубя гласа си… Учудено гледаш в този лист и си мислиш какво ли ми е щукнало пък сега? Там е работата, че и аз не знам.
А ...

Не си мисли, че нощем те забравям,
заспивайки с мечтите си за друг.
Не си мисли, че още не си спомням
за страстните нощи в зловещия студ.
До края на дните си теб ще обичам, ...

В подсъзнанието ти
със тласък проникнах,
бавно започнах да се движа
в твоя ритъм,
нагаждайки се към теб - ...

Стоиш пред мен усмихнат.
Пронизваш ме с поглед,
даже очилата ти се изпотяват
и... думите ти парят,
душата ми разбъркват. ...

Обтегната съм като струна.
Сърцето ми прескача в ритъм луд.
Опитвам се с уста пресъхнала,
самотата да преглътна,
часовете кухи и безкрайни ...

Ръка,
очакваща да ме докосне тихо.
Очи, очакващи
да ме изпият нежно.
И сърце, ...

Едно глухарче нежност,
две крила
и три разпитващи въпроса.
Достатъчно ми е
да знам, ...

От север идваше снегът
с вихрушки от луни студени,
луни, измъчени от бели сенки,
от късен залез осветени.
На изток синьото бе черно, ...

Тука съм,
под руините,
надигам се наново,
но вятъра е прекалено силен,
не ме пуска, ...

Гърбави са
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките – ...

Мисълта за теб ме кара да летя,
да се сливам с чудни цветове.
И безкраен да е бил светът –
аз откривам нови светове.
...

Стоя във мрака аз сама
и ме подтиска тишината,
не зная как да се реша
да я прогоня с тъмнината.
А може би ти знаеш как, ...

посвещава се на създателите на този сайт
Изворът беше на почти хиляда години.
“Жива вода” – още тогава бе казал някой и народът се стичаше отдалеч. И така до ден днешен.
Огъвах се под тежестта на двете торби. Рейс, тролей и после пак рейс – нямах кола.
Слязох на моята спирка и полека се затътрих с в ...

Не те познавам, нито ти познаваш мен,
от теб не искам нищо,
освен жарта да върнеш в въглените черни,
да бъдеш сам за себе си едно огнище.
От танците на чуждите ходила ...

-Сбогом- каза той, премести телефона от ухото пред очите си и натисна червената слушалка. Беше ясна януарска вечер. Той гледаше телефона си, стоеше на улицата, между блоковете в големия град. Дисплеят светеше, часовникът показваше 20:13, но той не знаеше, не виждаше блоковете около себе си, не разби ...

Хайде, спри за малко,
хайде, забрави
болки и обиди,
стъпкани мечти.
Ти за кой се мислиш? - ...

“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...

Пуснах ръката й.
Небето преливаше от сребристожълто до тъмносиньо и щедро пръскаше цветовете си над града.Всичко, което слънцето оставяше след себе си, беше красиво - mрозрачната топлина на въздуха, пулсът на сенките, меката светлина, топяща се бавно пред тъмнеещото лице на мрака, невидимият шум от ...

на жена ми
Седяхме неми и притихнали
в дълбоките оранжеви кресла.
Завесата бе вдигната
и огледалото отсреща многоцветно ...

Сега съм сам в мрака
и зная, че те няма.
Сега съм сам -
безцелно безутешно
сега отдал сам се на мрака! ...

"Прости ми" устата тихо продумва,
далеч надмогнала ранимото днес.
"Прости ми" и болката мигом изчезва
с утрото на новия ден.
А езикът в свади унесен - ...

„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...

Делят ни ледници от мрачни мисли,
където слънчев лъч не може да премине
през блоковете тъмнина между ни,
затрупали и малките пътечки от години.
Не може ли? А ако с поглед те погаля, ...

Пандемониумът - част 1 Tъмнината бавно се спускаше, все по-надолу и надолу, оставяйки само черноалените сенки , отражения от слънцето, остатъците на празна Надежда и там, където някога цараше светлина, сега настъпваше мрак...
Черните облаци, чиито краищата бяха обгорени, сякаш Ги беше потопил в кръв ...

“Кажи ми кой е кумирът ти и аз ще ти кажа какъв си” – така перефразирана, поговорката за приятеля звучи даже още по-убедително. И с право. Да си имаш кумир никак не е срамно. Признават си го даже отдавна пораснали “момчета” и “момичета” на по 30-40 години. И все пак, кумирите се чувстват най-добре с ...

Надеждите заспаха,
мечтите отлетяха,
сълзите се превърнаха във скреж…

Копнежите задрямаха, ...

Но аз погълнах всичките ти вечери
и в пламъка на восъчната свещ
оставих да гори едничък спомен
за шепотът ти тъй горещ...
...

Любов!!! – какво горещо нещо...
Любов!!! – как хубаво звучи...
Любов, аз искам винаги да те усещам,
дълбоко взирайки се в черните очи.
Оставям се на таз Магьосница червена- ...

Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си ...

Изповед без име

Нима има часове и мисли минали без теб,
Нима не знаеш колко ми е трудно сърцето ми да бъде лед!!!
Нима не съм ти казала повече отколкото е необходимо аз да ти призная, ...

Тунел мрачен.
Прозорци затворени.
Един глас нетачен
тихо говори ми.
Гласът на сърцето ...

Разбери, не можеш да ме имаш,
за теб съм просто далечна картина,
картина, закачена в къщата на някой друг,
пазещ я свидно в сладките окови на любовта.
Разбери, не искам да те нараня, ...