20 февр. 2007 г., 16:53

* * *

1.3K 0 3

ЗАТВОР

 

Животът ми премина в затвор.

Мисълта за обреченост

не ме напусна нито ден.

Всяка нощ кроях планове за бягство.

С голи ръце  прокопавах тунели,

отвличах самолети,

качвах се на презокеански кораби

и отплувах към далечни фиорди.

И сега какво ?

Сега се приучвам

да заобичам

прокъсаните вече решетки,

ръждясалите катинари,

полусъборените стени.

Приучвам душата си

отново в себе си да се затвори,

за  да се съхрани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станка Парушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Преди стихотворенията ти ми се виждаха тъжни и неразбрани.Прости !Сега те поздравявям и те прегръщам !Но,моля те,не се примерявай !!
  • Интересно описваш. И други те ти стихове ми харесаха.
    Поздрав!
  • Живота не е само болка и тъга,
    но точно тези чувства ни помагат
    да опознаем себе си.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...