ЗАТВОР
Животът ми премина в затвор.
Мисълта за обреченост
не ме напусна нито ден.
Всяка нощ кроях планове за бягство.
С голи ръце прокопавах тунели,
отвличах самолети,
качвах се на презокеански кораби
и отплувах към далечни фиорди.
И сега какво ?
Сега се приучвам
да заобичам
прокъсаните вече решетки,
ръждясалите катинари,
полусъборените стени.
Приучвам душата си
отново в себе си да се затвори,
за да се съхрани.
© Станка Парушева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
