ЗАТВОР
Животът ми премина в затвор.
Мисълта за обреченост
не ме напусна нито ден.
Всяка нощ кроях планове за бягство.
С голи ръце прокопавах тунели,
отвличах самолети,
качвах се на презокеански кораби
и отплувах към далечни фиорди.
И сега какво ?
Сега се приучвам
да заобичам
прокъсаните вече решетки,
ръждясалите катинари,
полусъборените стени.
Приучвам душата си
отново в себе си да се затвори,
за да се съхрани.
© Станка Парушева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
