20.02.2007 г., 16:53 ч.

* * * 

  Поезия
898 0 3

ЗАТВОР

 

Животът ми премина в затвор.

Мисълта за обреченост

не ме напусна нито ден.

Всяка нощ кроях планове за бягство.

С голи ръце  прокопавах тунели,

отвличах самолети,

качвах се на презокеански кораби

и отплувах към далечни фиорди.

И сега какво ?

Сега се приучвам

да заобичам

прокъсаните вече решетки,

ръждясалите катинари,

полусъборените стени.

Приучвам душата си

отново в себе си да се затвори,

за  да се съхрани.

© Станка Парушева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преди стихотворенията ти ми се виждаха тъжни и неразбрани.Прости !Сега те поздравявям и те прегръщам !Но,моля те,не се примерявай !!
  • Интересно описваш. И други те ти стихове ми харесаха.
    Поздрав!
  • Живота не е само болка и тъга,
    но точно тези чувства ни помагат
    да опознаем себе си.
Предложения
: ??:??