20.02.2007 г., 16:53

* * *

1.3K 0 3

ЗАТВОР

 

Животът ми премина в затвор.

Мисълта за обреченост

не ме напусна нито ден.

Всяка нощ кроях планове за бягство.

С голи ръце  прокопавах тунели,

отвличах самолети,

качвах се на презокеански кораби

и отплувах към далечни фиорди.

И сега какво ?

Сега се приучвам

да заобичам

прокъсаните вече решетки,

ръждясалите катинари,

полусъборените стени.

Приучвам душата си

отново в себе си да се затвори,

за  да се съхрани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станка Парушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преди стихотворенията ти ми се виждаха тъжни и неразбрани.Прости !Сега те поздравявям и те прегръщам !Но,моля те,не се примерявай !!
  • Интересно описваш. И други те ти стихове ми харесаха.
    Поздрав!
  • Живота не е само болка и тъга,
    но точно тези чувства ни помагат
    да опознаем себе си.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...