* * *
Телата ни във нежен взрив се сливат.
Душите ни сияят и трептят,
а ти си като никога красива
и сякаш всичко е за първи път.
Случайните любови са назад.
Предателствата вече отболяват.
И ни одумва еснафският град,
но бронята на обичта е здрава.
Аз знам, че пътят ни ще бъде трънен
и моля Бога да го извървим,
но ме боли, че всичко само сън е
и пак сърцето в самота кърви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Гюлев Все права защищены
