Телата ни във нежен взрив се сливат.
Душите ни сияят и трептят,
а ти си като никога красива
и сякаш всичко е за първи път.
Случайните любови са назад.
Предателствата вече отболяват.
И ни одумва еснафският град,
но бронята на обичта е здрава.
Аз знам, че пътят ни ще бъде трънен
и моля Бога да го извървим,
но ме боли, че всичко само сън е
и пак сърцето в самота кърви.
© Николай Гюлев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
