...
В храстите се ражда звярът - було гнило, сляп жетвар
сноповете къса с грация на пеперуда, няма биле, няма цяр
за студените априлски теменуги - родени по принуда
сред хора ниски, сред хора - чужди, ничии, други... наградени за стари
заслуги... пари сърцето, парят ръцете, но никой не губи... няма какво... обноските
груби са важен цитат от промяната... мразената, глезената... засмяната
при нея... там ме заровете, при нея... блудницата, при нея ме пратете... в лудницата да си плащам греховете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Димитров Все права защищены
