Oct 24, 2007, 5:06 PM

...

  Poetry » Other
1.5K 0 4

В храстите се ражда звярът - було гнило, сляп жетвар

сноповете къса с грация на пеперуда, няма биле, няма цяр

за студените априлски теменуги - родени по принуда

сред хора ниски, сред хора - чужди, ничии, други... наградени за стари

заслуги... пари сърцето, парят ръцете, но никой не губи... няма какво... обноските

груби са важен цитат от промяната... мразената, глезената... засмяната

при нея... там ме заровете, при нея... блудницата, при нея ме пратете... в лудницата да си плащам греховете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой нищо не разбира...искам и аз така...
  • Много си депресиран бе Митак...кво стаа с тебе.Иначе е мн добро произведението..ама к'во ли разбирам аз от поезия.
  • ...да си плащам греховете...
    ______________________________
    Страхотно е Митко!
    Нямата...алтернатива.
  • Радваш ме!!!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...