22 нояб. 2011 г., 16:40

* * *

1K 0 14

 * * *

 

С криле и корени...

Съдба...

От соковете жизнени

крилете крепнат.

Плъзват корените

към високото.

А някъде в средата

сърцето губи ритъм.

От усилията двупосочни

продълговата форма

придобива.

Превръща се в снаряд –

същински.

Взривът е неизбежен.

Случва се...

Не трепва препарираният

делник.

Само свраките

по клоните

цвърчат и коментират

уродливостта...

Досещат се за риска,

ала не и за честта

да бъдеш с корени

в небето,

когато си с криле

в пръстта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....