* * *
* * *
С криле и корени...
Съдба...
От соковете жизнени
крилете крепнат.
Плъзват корените
към високото.
А някъде в средата
сърцето губи ритъм.
От усилията двупосочни
продълговата форма
придобива.
Превръща се в снаряд –
същински.
Взривът е неизбежен.
Случва се...
Не трепва препарираният
делник.
Само свраките
по клоните
цвърчат и коментират
уродливостта...
Досещат се за риска,
ала не и за честта
да бъдеш с корени
в небето,
когато си с криле
в пръстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
