* * *
С криле и корени...
Съдба...
От соковете жизнени
крилете крепнат.
Плъзват корените
към високото.
А някъде в средата
сърцето губи ритъм.
От усилията двупосочни
продълговата форма
придобива.
Превръща се в снаряд –
същински.
Взривът е неизбежен.
Случва се...
Не трепва препарираният
делник.
Само свраките
по клоните
цвърчат и коментират
уродливостта...
Досещат се за риска,
ала не и за честта
да бъдеш с корени
в небето,
когато си с криле
в пръстта.
© Алина Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
