* * *
Вселената преля в
кръвта ми.
Като вик,
като последен дъх.
Усетих знак.
Почувствах тихост.
Пътят свърши.
Усмивка.
Лъч очите заслепи.
Полудявам...
Миг надежда
за спасение.
Не.
Животът ме захвърли.
Не в кофата за смет.
В обятия на
низки страсти.
Спирам.
.......................................
И все пак,
стъпките след мен по
пътя
няма да ме върнат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Ганев Все права защищены
