Вселената преля в
кръвта ми.
Като вик,
като последен дъх.
Усетих знак.
Почувствах тихост.
Пътят свърши.
Усмивка.
Лъч очите заслепи.
Полудявам...
Миг надежда
за спасение.
Не.
Животът ме захвърли.
Не в кофата за смет.
В обятия на
низки страсти.
Спирам.
.......................................
И все пак,
стъпките след мен по
пътя
няма да ме върнат.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
