* * *

14.12.2009 г., 15:57 ч.

Поезия » Друга

692 0 9

Вселената преля в

кръвта ми.

Като вик,

като последен дъх.

Усетих знак.

Почувствах тихост.

Пътят свърши.

Усмивка.

Лъч очите заслепи.

Полудявам...

Миг надежда

за спасение.

Не.

Животът ме захвърли.

Не в кофата за смет.

В обятия на

низки страсти.

Спирам.

.......................................

И все пак,

стъпките след мен по

пътя

няма да ме върнат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-15T10:40:06+02:00

Много е хубаво!
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2009-12-15T09:13:57+02:00

Спираш ?....дали ?
Laska (Ласка Александрова)

2009-12-15T08:29:13+02:00

!
поздрав
kotel (Мариана Вълкова)

2009-12-15T07:43:51+02:00

Чудесно е!Поздрав!
stef_bobi (Яна)

2009-12-15T07:20:32+02:00

"стъпките след мен
по пътя няма да ме върнат."

Страхотно е!
Седем (Дани Монов)

2009-12-14T23:28:09+02:00

И все пак
____________
!
Незабравима (Кремена Стоева)

2009-12-14T23:17:46+02:00

Не се заричай!
pureblack (Георги Колев)

2009-12-14T22:01:02+02:00

...понякога стихиите ни принуждават... връщат ни от пътя... за наше добро...
nellnokia (Нели Господинова)

2009-12-14T20:18:23+02:00

Страст! Живот! Лъч заслепяващ...
а после нищо не е същото...
по пътя няма да ни върнат...