16 февр. 2018 г., 00:31

Едно

Поэзия

456 0 1

мъничка маса в голямата зала
наоколо пусти стени
уиски, сълзи, оперета малка
смачкани листи с творби

крачене- нервно
потропване с писалка
удар с юмрук по белите стени
картина жалка - писател без мечти

загубена муза, увяхнала роза
навсякъде разпилени съдби
пушек от пура, недовършена проза
сив и мрачен въздуха седи

изведнъж просветление
от листа чак задимя
написа съвършеното стихотворение
за жената която разплака го в нощта

отвори прозореца и "еврика" извика
изгърмяха сякаш фаталните слова
в камината ѝ захвърли портрета
и драсна клечката на своята душа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

😊

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬