16.02.2018 г., 0:31 ч.

Едно 

  Поезия
304 0 1

мъничка маса в голямата зала
наоколо пусти стени
уиски, сълзи, оперета малка
смачкани листи с творби

крачене- нервно
потропване с писалка
удар с юмрук по белите стени
картина жалка - писател без мечти

загубена муза, увяхнала роза
навсякъде разпилени съдби
пушек от пура, недовършена проза
сив и мрачен въздуха седи

изведнъж просветление
от листа чак задимя
написа съвършеното стихотворение
за жената която разплака го в нощта 

отвори прозореца и "еврика" извика
изгърмяха сякаш фаталните слова
в камината ѝ захвърли портрета
и драсна клечката на своята душа

© Всемнелюб Всички права запазени

😊

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колкото и пъти да хвърля портрета и в камината..няма спасение..нямааа
Предложения
: ??:??