Едно
мъничка маса в голямата зала
наоколо пусти стени
уиски, сълзи, оперета малка
смачкани листи с творби
крачене- нервно
потропване с писалка
удар с юмрук по белите стени
картина жалка - писател без мечти
загубена муза, увяхнала роза
навсякъде разпилени съдби
пушек от пура, недовършена проза
сив и мрачен въздуха седи
изведнъж просветление
от листа чак задимя
написа съвършеното стихотворение
за жената която разплака го в нощта
отвори прозореца и "еврика" извика
изгърмяха сякаш фаталните слова
в камината ѝ захвърли портрета
и драсна клечката на своята душа
© Всемнелюб All rights reserved.
