andromen (Иван)
41 29
8 авг. 2013 г., 23:20

* * * 

  Поэзия
662 0 3

Кураж

 

От керемидите на моя свят

вали зашеметяваща височина...

И не излитане

над всички грешници

е туй движение на раменете ми,

а само мах, а само мах

на изкушената душа...

 

Аз бях дъжда

и вертикалата бе моя участ,

а локвите пък моята съдба.

Извирах от очите на небето

и падах във калта

на нечиите шепи или пазви;

да утолявам идвах,

да цъфтя,

но се отрових в плътските ви язви!

 

Аз жерав бях,

от ятото което

придворните ловци

разстреляха от скука,

а кучета разпенени от бяг

от вените ми пиха зажаднели

за лесни мъртъвци...

На слука!

 

Аз бях парче мера,

в която нощем

изсичаха гробове

за някакви крадци на хляб...

Единият с лицето на Христос бе –

на вид умрял,

но беше жив – от глад!

 

След толкова прераждане от мрака

от смъртните заблуди изтрезнях

и вдигнах възбог кули от кураж...

Но рикошетите на уличния страх

от керемидите на кулите видяха

една зашеметяваща височина...

© Иван Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??