* * *
Кураж
От керемидите на моя свят
вали зашеметяваща височина...
И не излитане
над всички грешници
е туй движение на раменете ми,
а само мах, а само мах
на изкушената душа...
Аз бях дъжда
и вертикалата бе моя участ,
а локвите пък моята съдба.
Извирах от очите на небето
и падах във калта
на нечиите шепи или пазви;
да утолявам идвах,
да цъфтя,
но се отрових в плътските ви язви!
Аз жерав бях,
от ятото което
придворните ловци
разстреляха от скука,
а кучета разпенени от бяг
от вените ми пиха зажаднели
за лесни мъртъвци...
На слука!
Аз бях парче мера,
в която нощем
изсичаха гробове
за някакви крадци на хляб...
Единият с лицето на Христос бе –
на вид умрял,
но беше жив – от глад!
След толкова прераждане от мрака
от смъртните заблуди изтрезнях
и вдигнах възбог кули от кураж...
Но рикошетите на уличния страх
от керемидите на кулите видяха
една зашеметяваща височина...
© Иван All rights reserved.
