* * *
Кураж
От керемидите на моя свят
вали зашеметяваща височина...
И не излитане
над всички грешници
е туй движение на раменете ми,
а само мах, а само мах
на изкушената душа...
Аз бях дъжда
и вертикалата бе моя участ,
а локвите пък моята съдба.
Извирах от очите на небето
и падах във калта
на нечиите шепи или пазви;
да утолявам идвах,
да цъфтя,
но се отрових в плътските ви язви!
Аз жерав бях,
от ятото което
придворните ловци
разстреляха от скука,
а кучета разпенени от бяг
от вените ми пиха зажаднели
за лесни мъртъвци...
На слука!
Аз бях парче мера,
в която нощем
изсичаха гробове
за някакви крадци на хляб...
Единият с лицето на Христос бе –
на вид умрял,
но беше жив – от глад!
След толкова прераждане от мрака
от смъртните заблуди изтрезнях
и вдигнах възбог кули от кураж...
Но рикошетите на уличния страх
от керемидите на кулите видяха
една зашеметяваща височина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
