1994
123456789009876543211234567890
Вечен миг, дърво и прозорец,
а аз съм просто само човек,
фалшива любов, един мъж оголен
и мисля си аз дали съм във ред.
Народът живее, използва благата,
но аз не мога да бъда такъв,
а те живеят, хванали вятъра,
който ги блъска и кара напред.
Артист съм и мога добре да играя
по пътя, по който всички вървим,
но не искам да бъда в някаква стая,
останал без думи, без чуства, без плът.
Раят е близо няма измама,
светлината изгаря всички злини,
но скоро се виждаш хванат в капана
и гледаш безпомощно с тъжни очи.
Надеждите рухват, мечтите горят,
но нови се раждат - и те да умрат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Все права защищены
