123456789009876543211234567890

Вечен миг, дърво и прозорец,

а аз съм просто само човек,

фалшива любов, един мъж оголен

и мисля си аз дали съм във ред.

Народът живее, използва благата,

но аз не мога да бъда такъв,

а те живеят, хванали вятъра,

който ги блъска и кара напред.

Артист съм и мога добре да играя

по пътя, по който всички вървим,

но не искам да бъда в някаква стая,

останал без думи, без чуства, без плът.

Раят е близо няма измама,

светлината изгаря всички злини,

но скоро се виждаш хванат в капана

и гледаш безпомощно с тъжни очи.

Надеждите рухват, мечтите горят,

но нови се раждат - и те да умрат.