11 дек. 2008 г., 13:23

* * *

388 0 0
 

Здравей, ли каза?

Ти видя ли ме, въобще?

Попита ме „Какво ли правя?".

„Освен, че те обичам ли?",

попитах. Не знам, почакай да измисля.

Какво ли? Просто нищо!

Стоя и чакам.

Да минат дните.

Да те видя.

Бленувам изненади от безкрайност.

Мечтая за това да звънна и да ми отвориш.

Да ме прегърнеш.

Да ме вдигнеш.

Нависоко, тъй далече от земята.

Да ме отлепиш,

да ме проникваш,

за да забравя за света.

Да има само теб

и твоята любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...