Dec 11, 2008, 1:23 PM

* * *

  Poetry
389 0 0
 

Здравей, ли каза?

Ти видя ли ме, въобще?

Попита ме „Какво ли правя?".

„Освен, че те обичам ли?",

попитах. Не знам, почакай да измисля.

Какво ли? Просто нищо!

Стоя и чакам.

Да минат дните.

Да те видя.

Бленувам изненади от безкрайност.

Мечтая за това да звънна и да ми отвориш.

Да ме прегърнеш.

Да ме вдигнеш.

Нависоко, тъй далече от земята.

Да ме отлепиш,

да ме проникваш,

за да забравя за света.

Да има само теб

и твоята любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...