11.12.2008 г., 13:23

* * *

387 0 0
 

Здравей, ли каза?

Ти видя ли ме, въобще?

Попита ме „Какво ли правя?".

„Освен, че те обичам ли?",

попитах. Не знам, почакай да измисля.

Какво ли? Просто нищо!

Стоя и чакам.

Да минат дните.

Да те видя.

Бленувам изненади от безкрайност.

Мечтая за това да звънна и да ми отвориш.

Да ме прегърнеш.

Да ме вдигнеш.

Нависоко, тъй далече от земята.

Да ме отлепиш,

да ме проникваш,

за да забравя за света.

Да има само теб

и твоята любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...