19 нояб. 2011 г., 16:40

* * *

1.1K 0 1

Дъждът измива ми сълзите,
отнася болката далеч
и, колкото и да крещите,
не мога да се върна веч.

Закрих очите си навеки,

 летя свободно в небеса,
 обичам ви, но това не значи,
че всичко аз ще изтърпя.

 Добре е тука - няма болка,

остана само любовта.
 Заради това, че те обичам -
 пролей поне една сълза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав сърдечен, Нели! Силен стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...