Nov 19, 2011, 4:40 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 1

Дъждът измива ми сълзите,
отнася болката далеч
и, колкото и да крещите,
не мога да се върна веч.

Закрих очите си навеки,

 летя свободно в небеса,
 обичам ви, но това не значи,
че всичко аз ще изтърпя.

 Добре е тука - няма болка,

остана само любовта.
 Заради това, че те обичам -
 пролей поне една сълза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав сърдечен, Нели! Силен стих!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...