***

26 июл. 2017 г., 00:00 7 лет назад

Поэзия » Другая

5.0 / 3

562 1 1

Знам, колко отчаяния са ме спохождали,
щурмували са мойта непристъпност
и мислите с невяра са оплождали,
засявали са нощите ми тръпни.
Тъгите, като листопад отгоре ми,
са стелили платната си мъртвешки.
Сто болки пуснаха в душата корени
и се разлистиха в гора от грешки.
Страхът присмиваше ми се озъбено,
подобно на бездомно, бито куче.
На чувствата в заоблените ръбове
се блъскаше до кръв животът скучен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кречеталото
Трофеят

Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
Памяти "Аскольда" 2018

Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...

Ещё произведения »