***
Знам, колко отчаяния са ме спохождали,
щурмували са мойта непристъпност
и мислите с невяра са оплождали,
засявали са нощите ми тръпни.
Тъгите, като листопад отгоре ми,
са стелили платната си мъртвешки.
Сто болки пуснаха в душата корени
и се разлистиха в гора от грешки.
Страхът присмиваше ми се озъбено,
подобно на бездомно, бито куче.
На чувствата в заоблените ръбове
се блъскаше до кръв животът скучен.
Но се превърнах в птица и стремително
понесох се, забравила умората.
Зачеркнах всички строги въпросителни
и с обич дадох светлина на хората.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
