Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
4 апр. 2019 г., 09:22

... 

  Поэзия
736 6 7

Гледам старите снимки, 

превърнали времето в спомен. 

Мигове толкова близки, 

а всичко е вече различно. 

 

Да върна времето, как искам! 

Дала бих всичко!.

Усмивката, ръцете, краката -

много ми липсват! 

 

Всяка есен листата окапват

с надежда, че пак ще поникнат. 

Хората със съдбата си

трябва просто да свикнат! 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойчо и Катя! Леко перо Ви желая.
  • Хареса ми стиха ти , Васе!Поздравления!
  • Свикваме..."бавно, неусетно почти!"😃
  • Приемаме съдбата си и продължаваме напред, благодарни, че ни има. Благодаря Ви!
  • Много вярно Васе,поздравления!Харесах!
  • Така е. Погледнем ли назад виждаме което е било. Животът е винаги напред. Нужно е да приемем нещата, които не можем да променим и да продължим напред. Поздравления!
  • Трябва да се радват на това, което имат и да продължат..Хареса ми.
Предложения
: ??:??