Apr 4, 2019, 9:22 AM

... 

  Poetry
867 6 7
Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам!
Дала бих всичко!.
Усмивката, ръцете, краката -
много ми липсват!
Всяка есен листата окапват
с надежда, че пак ще поникнат.
Хората със съдбата си
трябва просто да свикнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Random works
: ??:??