4.04.2019 г., 9:22

...

1009 6 7

Гледам старите снимки, 

превърнали времето в спомен. 

Мигове толкова близки, 

а всичко е вече различно. 

 

Да върна времето, как искам! 

Дала бих всичко!.

Усмивката, ръцете, краката -

много ми липсват! 

 

Всяка есен листата окапват

с надежда, че пак ще поникнат. 

Хората със съдбата си

трябва просто да свикнат! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени