22 апр. 2020 г., 01:38  

На Милен Цветков

1.3K 4 7

Размирно време, болест, карантина,

безверие, безпътица и страх.

Април наместо пролет ражда зима.

Възкръсва не спасение, а грях.

 

А Господ Бог отново ни прощава.

Пречистващ и Велик е този ден.

Една камбана тъжно известява

Христос Воскресе! Тръгна си Милен…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми! Кратко и ясно!
  • Много ти благодаря, Ирен!
  • Поздравления за стихотворението! Харесах. И понеже днес коментирах на едно друго стихотворение посветено на Милен Цветков, с личното съмнение за това дали написаното има някаква художествената стойност на написаното, то тук мога спокойно да кажа - не всичко написано в рими по дадена тема е поезия, но от всяка тема може да роди такава. Още веднъж поздравления!
  • Ах.. Много добро.
  • Харесах...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....