29 нояб. 2017 г., 10:23

...

493 0 1

Агресията стана норма.

Повсеместна драма.

Какво сме сторили, че се гневят

и пръскат слюнка във лицата ни

актьори анонимници –

за кой ли път.

Подскачат и се люшкат -

като извратен Полишинел,

натрупал мъст и ярост –

да се изявява.

Чутовна важност на героя нискочел,

изваден от сандъка на забравата.

Мълчим, привели поглед. Не от страх.

Завесата тежи от лепкав смут.

Обратно времето да ни изстреля

на нова сцена, като катапулт.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми се ще да се изстрелям в друг свят, или време. Но, няма добро време. А, дали има добър свят? Даже в приказките е лош. Явно, човекът не умее да направи света добър, макар да му се иска.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...