29 нояб. 2017 г., 10:23

... 

  Поэзия » Философская
327 0 1

Агресията стана норма.

Повсеместна драма.

Какво сме сторили, че се гневят

и пръскат слюнка във лицата ни

актьори анонимници –

за кой ли път.

Подскачат и се люшкат -

като извратен Полишинел,

натрупал мъст и ярост –

да се изявява.

Чутовна важност на героя нискочел,

изваден от сандъка на забравата.

Мълчим, привели поглед. Не от страх.

Завесата тежи от лепкав смут.

Обратно времето да ни изстреля

на нова сцена, като катапулт.

 

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен ми се ще да се изстрелям в друг свят, или време. Но, няма добро време. А, дали има добър свят? Даже в приказките е лош. Явно, човекът не умее да направи света добър, макар да му се иска.
Предложения
: ??:??